За края на всяка отминаваща година и началото на новата е характерен бум на астрологичните прогнози, всякакви опити за предсказания, личностни съвети, клиширани напътствия и налудничави пророчества от магове и видни-незавидни екстрасенси. Независимо дали ще ви се понрави казаното от тях, трябва да знаете едно – във всеки един момент съдбата и вселената може и да подреждат обстоятелствата по свой вкус, но в крайна сметка всичко е във вашите ръце.
Така че дори дневният ви хороскоп да започва с фатално предупреждение да не излизате от вкъщи (нещо доста актуално в настоящите зимни дни на интензивен снеговалеж), приемете го като печатна грешка и не позволявайте постъпките ви да бъдат повлияни и засенчени от подобни черногледства. От гледната точка на разумен индивид, неподвластен в повечето пъти на хороскопите, мога да кажа, че всеки сам си постила леглото, или в случая – всеки сам си пише приказката. А аз написах една за вас – толкова достоверна, колкото и годишният хороскоп. Ето я и нея. [[quote:0]] Девата и Близнаците се познаваха от деца. Махленски приятелчета, които израснаха заедно и бяха неразделни в детските си игри. Близнаците бяха лигави, сприхави, капризни момченца, които постоянно се караха помежду си и използваха всеки удобен случай, за да се хванат за ушите и да се понатупат. Но когато бяха заедно с Девата, сякаш ставаха кротки и послушни като агънца. Тя внасяше мир и хармония в отношенията им. Близнаците бяха нещастни и не намираха удоволствие в играта, ако Девата не бе с тях (а това се случваше единствено когато тя беше болна и не й позволяваха да излиза от къщи). В такива моменти те разбираха, че тя им липсва, и започваха да се карат на кого му липсва повече. За тяхно щастие Девата не беше болнаво момиче и не се случваше често да остави Близнаците сами.
Но се случи нещо ужасно...
Децата пораснаха и отношенията между тях се усложниха. Спорoвете между Близнаците зачестяваха и ставаха все по-ожесточени, а причина за тях винаги бе Девата. Тя вече не бе в състояние да възстанови баланса в отношенията им и бе принудена да сложи край на това безумие. Девата престана да се среща с Близнаците. Заживя съвършено нов живот и ги заряза. Това бе краят за Близнаците и началото за Девата.
Тя срещна друг.
Влюби се и се омъжи за Водолея – владетел на Водното и принц на Горското кралство. Водолеят обожаваше Девата и бе покорен и любящ съпруг. По нейно желание те заживяха в разкошен дворец в центъра на Горското кралство. Горските обитатели се примириха с това натрапване, понеже Водолеят бе племенник на техния крал, Лъвът. Но не криеха своята неприязън към Девата. А тя – тя мечтаеше за времето, когато Водолеят ще бъде единствен владетел и на Водното, и на Горското кралство, а самата тя – кралица. И реши да ускори този процес. Успя да убеди Водолея да обяви война на чичо си.
И ето че Водното и Горското кралство застанаха едно срещу друго.
В редиците на Водолея: Риби, Скорпиони и Раци.
В редиците на Лъва: Овни, Телци и Козирози.
Следваха битка след битка. Силите бяха равностойни и войната се водеше до пълно изтощение. В едно от сраженията Лъвът бе ранен смъртоносно. Горските обитатели загубиха своя водач и бяха принудени да капитулират.
Водолеят, като единствен наследник, получи своето наследство – кралската корона и всички привилегии и отговорности, които я съпътстват. Девата и Водолеят чакаха дете, кралското семейство бе на път да се разшири и те заживяха доволно и щастливо, макар и не особено обичани от горските поданици, които предано скърбяха за своя Лъв. [[more]] Не щеш ли, кралят получи призовка. Народът на Горското кралство бе подал жалба пред Военния съд и Водолеят бе обвинен в царска измяна и насилствено отнемане на кралската корона. Везните отсъдиха категорично – смърт чрез обесване. Това бе краят за Водолея.
Девата пое тежкото бреме да бъде мъдра бременна кралица на Водното и Горското кралство. Тя с охота прие предизвикателството и макар управлението й да бе кратко, бе запомнено с добро – Девата успя да въведе мир и хармония между двете кралства, което й се удаде така лесно, както детската игра с Близнаците.
С цената на живота си кралицата роди красиво здраво момченце, на което дори не успя да даде име. Име на детето дадоха след няколко години, когато макар в такава ранна възраст то усвои изкуството да борави с лък по-добре, отколкото това да си служи с лъжица и вилица.
Нарекоха малкия владетел Стрелец, а той заслужено носеше името си, тъй като не минаваше и ден, в който да не се отправи на лов и да не се завърне с плячка.
И така, Стрелецът, заченат по време на война, лишен от баща и роден в смъртоносните мъки на майка си, се превърна в най-голямото страшилище, което Водното и най-вече Горското кралство са познавали някога.
Край.
Автор: Таня Андонова
