Да си влюбен, е прекрасно, пре-крас-но, но това си е болестно състояние. Когато се влюбим, биохимичната картина на тялото драстично се променя, което води до намаляване на стреса, необясним ентусиазъм и среднощна бодрост, но и до пълно оглупяване и липса на концентрация. Моя приятелка наскоро определи влюбеността като „тотал щета“ за психиката. И как по друг начин да я наречем, щом като след третата среща с възлюбения започваме тайно да мъдрим имена на неродените си деца и се хилим като зелки без видима причина?!

В нашия „контролен център“ – мозъкът – функционира система, която ни активира за неща, от които се нуждаем и които са насочени към създаване на поколение. Основният ѝ хормон е допаминът (хормонът на пристрастяването). Храната, сексът и постигането на дадени житейски цели повишават нивото на допамин, а той, от своя страна, ни „дава награди“. Колкото повече допамин се освобождава, толкова повече се активира „схемата“ за награждаване и толкова повече нарастват очакванията ни.

Най-много допамин се отделя с оргазма.

Тъй като допаминът е хормон на зависимостта, той има възможност да ни превърне в „любовни наркомани“, а неговото „отнемане“ от тялото (при раздяла например) може да доведе до тежка абстиненция.

„Молекулата на любовта“ – фенилетиленаминът – е причината да се освобождават по-големи количества допамин при състояние на влюбеност. Това е хормонът на увлечението и той „събужда“ привличането към определен индивид. Фенилетиленаминът намалява и апетита и води до чувство за ситост. Ето защо се „хвърляме“ към шоколада, когато сме нещастни в любовта – в него просто има „любовни“ молекули.

На бурната и агресивна сила на допамина противодейства окситоцинът (наричан „хормон на гушкането“). Той е отговорен за нежността, обичта, привързаността и състоянието на доволство и блаженство. Окситоцинът е хормонът и на приятелството и именно той е „феята“, която прави възможна дългата и продължителна връзка, създавайки усещането за сигурност и уют. Липсата на гальовност у някои хора всъщност означава липса или ниски нива на окситоцин.

Серотонинът също е наричан „хормон на любовта“, но той по-скоро