ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Диагноза: „Влюбена“

Диагноза: „Влюбена“

Да си влюбен, е прекрасно, пре-крас-но, но това си е болестно състояние. Когато се влюбим, биохимичната картина на тялото драстично се променя, което води до намаляване на стреса, необясним ентусиазъм и среднощна бодрост, но и до пълно оглупяване и липса на концентрация. Моя приятелка наскоро определи влюбеността като „тотал щета“ за психиката. И как по друг начин да я наречем, щом като след третата среща с възлюбения започваме тайно да мъдрим имена на неродените си деца и се хилим като зелки без видима причина?!

В нашия „контролен център“ – мозъкът – функционира система, която ни активира за неща, от които се нуждаем и които са насочени към създаване на поколение. Основният ѝ хормон е допаминът (хормонът на пристрастяването). Храната, сексът и постигането на дадени житейски цели повишават нивото на допамин, а той, от своя страна, ни „дава награди“. Колкото повече допамин се освобождава, толкова повече се активира „схемата“ за награждаване и толкова повече нарастват очакванията ни.

Най-много допамин се отделя с оргазма.

Тъй като допаминът е хормон на зависимостта, той има възможност да ни превърне в „любовни наркомани“, а неговото „отнемане“ от тялото (при раздяла например) може да доведе до тежка абстиненция.

„Молекулата на любовта“ – фенилетиленаминът – е причината да се освобождават по-големи количества допамин при състояние на влюбеност. Това е хормонът на увлечението и той „събужда“ привличането към определен индивид. Фенилетиленаминът намалява и апетита и води до чувство за ситост. Ето защо се „хвърляме“ към шоколада, когато сме нещастни в любовта – в него просто има „любовни“ молекули.

На бурната и агресивна сила на допамина противодейства окситоцинът (наричан „хормон на гушкането“). Той е отговорен за нежността, обичта, привързаността и състоянието на доволство и блаженство. Окситоцинът е хормонът и на приятелството и именно той е „феята“, която прави възможна дългата и продължителна връзка, създавайки усещането за сигурност и уют. Липсата на гальовност у някои хора всъщност означава липса или ниски нива на окситоцин.

Серотонинът също е наричан „хормон на любовта“, но той по-скоро

Теди е експериментаторка. Предимно със себе си и със собствената си гледна точка и разбирания, родена е в София, но приемаща себе си като момиче от Европа. Обича да пътува, да „сменя пейзажа“, да общува или просто да си върви по улицата с музика в ушите. Вярва, че всяка грешка е опит, всеки ден е училище, че носим щастието в себе си, понякога сами сме най-големите си врагове, и че кога...