ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Днес

Днес

Днес тя става на 9 години, казва се Дара и е първият дар в моя живот. Учи ме, води ме, пита ме и ме изпитва. Кара ми се, прегръща ме, мрази ме, но ме обича. Задава ми въпроси за любовта и завистта. Не винаги съм в час и я моля за време. Не знам всички отговори и тя го знае. И все пак аз за нея съм свръх.

Какво сме ние? – попита една жена онзи ден? Героини някакви? Супер-същества, свръх-организми или свръх-организирани? Майки.

Днес празнувам себе си. Рядко се сещам, но днес няма да го пропусна. Днес ще освободя всички най-приближени слуги – Страх от бъдещето, Страх от късмета, Страх от болестите. Освобождавам ви. Вдън гори си починете днес, защото и аз искам да си почина от вас. Днес празнувам себе си и дъщеря си.

Днес празнувам себе си.
Днес искам да спра, защото никое празнуване не става, ако не спреш, не седнеш, не налееш чаша. Искам да си спомня първия път, когато я видях, първия й дъх – нежна и кратка струя въздух, която усетих върху бузата си, все още овързана с колани заради упойката. И да й благодаря искам. Че ме е избрала да бъда нейна майка.

След това е имало всичко. Имало е вечери, в които съм я приспивала с часове и така ми е докипявало, Господи, така ми е докипявало… но днес благодаря за тези вечери, защото си спомням само топлината на ръцете, които съм държала. Имало е моменти на отчаяние над буквара. Но днес се смеем заедно над историите в книгите. Благодаря ти.

И на себе си благодаря. Защото като я погледна и виждам тонове труд, сякаш камъни съм пренасяла от девет планини в десета. Но днес те са пера – пера на птица. Или плодове. Плодове на доволство и удоволствие. Като библейска героиня – понякога е необходимо да видя себе си като библейска героиня. Мълчала, крещяла, страдала, радвала се. Забравям го всеки ден. А не бива. Твърде бързо растат, твърде много се променят. Днешният плод може утре да е кисел сок. Така че трябва да празнувам себе си днес.

Трябва да си спомня, че съм повече от ръце, крака и скорост.
Между мусаката и таратора, праха и омекотителя, сутрешните събуждания и вечерните кавги за лягане забравям, че лежах там, а тя дишаше до мен – едно чисто ново същество и, за момент поне - мое. Между промивката на някоя рана и сушенето на заплетената коса трябва да си спомня, че съм повече от ръце, крака и скорост. Аз съм сърце, мисъл и труд. Тежък, за някои непосилен, но жизненоважен труд да ги отгледаме нормални и добри. Празнувам всичките си опити и себе си.

 

С обич,

мама

 

 

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...