Когато след часове, прекарани в изучаване на техники и медитации за постигане на душевен баланс, психотерапия, изчетени книги и търсене на някакво имагинерно щастие, осъзнаеш, че причината животът ти да се случва по определен начин си Ти и единствено Ти, се.... паникьосваш. Да, именно - паникьосваш се. Не се чувстваш освободена или успокоена, нито си по-сигурна в себе си или по-смела... просто си обзета-от-паника.
Вече няма кого да обвиняваш за пристъпите си на гняв, защото, всъщност, никой с нищо не ти е виновен. Хората са такива, каквито са, те не се променят. Пълна заблуда е, че някой би се променил под твой натиск или че ти би се променила заради някой друг. Хората (някои от тях) просто израстват личностно, те са това, което са, а ти имаш избора дали да ги държиш в живота си или просто да продължиш без тях, да полудееш от нечия глупост или да се засмееш (глупостите са смешни), да приемеш неприлемливото за теб, да го игнорираш или промениш. Никоя чужда емоция не може да те докосне, освен ако ти не позволиш да бъдеш докосната – за да се почувстваш обичана или наранена.
Вече не можеш да се оправдаваш със страхове. Нямаш причина да се откажеш от нещо заради страх. Страхът се генерира от лошо себепознаване, от самоподценяване, от заложени „спирачки“ , от наложени модели на поведение, от... учителката в 3-ти клас, например. Спомни си приказките за Торбалан, за “човекът в огледалото“, за „лошия чичко, който ще те вземе, ако не слушаш“.[[quote:0]]А въпросът винаги е бил кого, точно, да слушаш? Обществото, което крещи: „Недей, не експериментирай, стой мирна, за да ти е спокойна главата“? Медиите, които ти внушават, че непременно трябва да приличаш на някого, за да си „готина“ и успешна, или ти натякват, че живееш на лошо място и твоят живот задължително трябва да е труден?
Вече не можеш да се оправдаваш, когато се издъниш. Не можеш да повтаряш: „Не е честно“. Напротив, честно е. Винаги ще има по-умни, по-хитри или по-красиви от теб, но те никога няма да са като теб, няма да притежават пъстрия свят в твоята глава. Използвай го! Ако не си достатъчно добра в нещо - значи то не е твоето. Няма общо с това дали си амбициозна. Ти си точно такава, каквато трябва да бъдеш в този момент. Слушай се, чуй се! Когато правиш нещата, които обичаш, мисълта е бистра и спокойна, чувстваш въодушевление и ентусиазъм и резултатите са забележителни.
Научена си, че трябва да работиш в офис, по 8 часа на ден, шефът ти трябва да е „гадняр“, а ти да се прибираш вкъщи стресирана? Защо? Това ли наистина искаш? Защо работата трябва да е наказание? Всъщност, няма значение къде и по колко часа работиш - дори да са 12. Когато го правиш с удоволствие, времето минава неусетно.
Скоро си говорих с майка ми и тя ми каза: „Защо не се върнеш в някоя голяма фирма – почивка през уикендите, хубава заплата.“ Истината е, че имаше години, в които ми се виеше свят, когато тръгвах на работа. Повръщаше ми се, като седнех зад бюрото си, но слушах всички, които ми повтаряха: „Взимаш добри пари, имаш модерен офис и висока длъжност. Ще търпиш“. И аз търпях и следвах общоприетия модел за успешна кариера, докато не се сринах психически и физически. Нужно ли е?[[quote:1]]Нужно ли е винаги да си част от някаква схема, считана за общовалидна и „правилна“? Необходимо ли е винаги да си жертва (освен ако това не ти харесва)?
Да осъзнаеш, че единствено от теб зависи как ще изживееш живота си и дали ще си щастлива - това е плашещо. Поемаш огромна отговорност – да съумееш се обградиш с хора и идеи, които са твоята „кръвна група“, да търсиш, докато не намериш своето поле за изява, да не мразиш онези, които те нараняват и спъват (защото да нараняваш е следствие от нечия силна вътрешна дисхармония, а това няма нищо общо с теб и твоя личен мир), да изхвърлиш от живота си всичко ненужно, макар че си силно привързана към него, да се отвориш към новото, макар че то е непознато и не на последно място – да не търсиш оправдание с друг, когато не успееш.
Научени сме, че „принцовете“ трябва да ни спасяват, че приятелите трябва да са до нас при всеки проблем, че трябва да следваме наложени авторитети, да търсим нечие одобрение, а истината е, че всички сме хора, имаме своите възгледи и настроения, вървим по собствените си пътища, потребностите ни са различни.
Никой не познава твоя собствен свят по-добре от теб и единствена ти знаеш своята вярна посока. Не се страхувай да поемеш последствията от собствените си действия – това тренира духа и прави мисълта по-бърза. Вместо да очакваш, е по-добре сама да поемеш кормилото и да си доволна, ако си открила подходящите спътници.[[more]]Слушайте себе си, момичета! Вие знаете всички отговори, които ви касаят. Не се сравнявайте с другите и не се паникьосвайте, че няма да се справите. Винаги се справяме и интуитивно знаем кога сме на прав път.
Не се отказвайте да сте щастливи и бъдете здрави!
