Любов и други бедствия

Достатъчни ли са ни десет мъже?

Тези дни прочетох в британското списание GQ, че според последните проучвания идеалното число сексуални партньори в живота на един човек – бил той жена или мъж – е десет. Фиксирано, точно число. Не девет, не единадесет. Обяснението е, че този брой е оптимален, така че от една страна да не съжаляваме за някакви пропуснати възможности и ненатрупан опит, а от друга да имаме ясен и – което е важното – емоционален спомен за всяка своя интимна връзка. 

Достатъчни ли са ни десет мъже?
Тези дни прочетох в британското списание GQ, че според последните проучвания идеалното число сексуални партньори в живота на един човек – бил той жена или мъж – е десет. Фиксирано, точно число. Не девет, не единадесет. Обяснението е, че този брой е оптимален, така че от една страна да не съжаляваме за някакви пропуснати възможности и ненатрупан опит, а от друга да имаме ясен и – което е важното – емоционален спомен за всяка своя интимна връзка. 
 
Разбира се веднага щом затворих списанието започнах да броя. Аз съм обвързана и вероятността да наваксам с пропуснатите бройки отдавна вече клони към нула, най-вече поради липса на всякакво съжаление по горните параграфи. Това обаче не пречи да прехвърля наум своите стари и – колко вярно – емоционално запомнени връзки. Не знам дали подведена от списанието или просто защото така са се стекли обстоятелствата, но за мен тази бройка наистина се оказа оправдана. Мисля, че за себе си имам и обяснение – в крайна сметка зад всяко наше решение или връзка стоят някакви причини, нужди и желания и поне моите изглежда се свеждат до тези:
 
1. Първият – винаги съм настоявала и съм спорила с кого ли не, че първият път трябва да остане последен с този мъж. Неговата роля е само до тук – да ни преведе през нещо, което е свързано много повече с нашите преживявания, очаквания и представи, отколкото с неговите. Не знам за вас, но мен абсолютно не ме интересуваше как се чувства той и какво преживява. Благодаря, и до там
 
2. Приятелят – знаете, тези странни и емоционално колебливи връзки с момчетата, които са ни приятели, с които си споделяме разни тайни, лични неща, но понякога сме на ръба на нещо повече
Поне един път си струва да преминем тази граница. Каквото и да става
 
3. Душата на компанията – това неописуемо чувство да си в голяма компания, всички момичета да гледат в него, той да е забавен, омагьосващ, прекрасен… и да избере теб. После, на другия ден, може да се окаже най-голямото разочарование, но чувството как си тръгвате заедно пред всички – то не се забравя
 
4. Чужденецът – тук е повече от ясно, може дори да се каже, че има нещо като научен интерес. Поне в моя случай – нищо особено
 
5. Преподавателят – в тази графа може да влиза и шефът, защото причините са горе-долу идентични – ореолът на власт и компетентност, опитът и самочувствието, което момчетата около нас предстои да придобият. Е, може да се окаже, че знанията и обаянието не се разпростират във всички области
 
6. Страстта от пръв поглед – не го наричам любов, защото за мен то не е това, но е абсолютна страст, мълчалива, обсебваща и достатъчно голяма, за да не съжаляваме за нея никога, дори ако е продължила броени дни
 
7. Единственият – не че той идва седми поред, той може да е втори или седемдесети, това е без значение, защото той е просто Той. И когато боговете са ни разделили на две, в историята на Платон, те са разделили точно тялото на две. И това намираме ако имаме късмет – другата част на нашето съвършено, живо тяло
 
8. Любовникът – защото дори когато не сме обвързани сериозно, но имаме двама мъже, винаги знаем кой от тях е мъжът и кой –любовникът. Знаем и кога да им разменим ролите
 
9. Гаджето на приятелката – когато се виждаме често и сме заедно непрекъснато, в една компания, понякога просто не може да не се запитаме – с правилния човек ли съм? Или просто да го направим. Без да се питаме. Така или иначе до определена възраст обяснението „защо не“ звучи като достатъчна причина
 
Това е. Девет са, така е, но аз за себе си добавих и много важния десети – моят най-добър приятел – гей. Мъжът, в чиято прегръдка мога да заспивам обградена от абсолютна любов без никакви задни мисли - със сигурност една от най-емоционалните връзки в моя живот.
 
Обсъдих с приятелките си и се оказа, че май че ми липсват разни важни бройки – никога не съм била с женен мъж, с мъж по-нисък от мен (такъв обаче не е лесно да се намери), с много по-млад мъж, с истинска знаменитост... Вероятно просто не съм имала такава необходимост, защото моята бройка ми се струва съвсем пълна. Или десет не стигат?