ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Достатъчни ли са моите мисли за любов?

Достатъчни ли са моите мисли за любов?

Гръмка леля с висок червен кок се хили и оглася целия басейн, кацнал в планината, околните ридове – също. Добре че си до мен!

„Хлапе“ с мустачки язди розов еднорог в басейна и крещи: „Мамо, виж ме!“ (изобщо не се шегувам – истинско е). Добре че си до мен!

Беззъб барман ме пита с най-благата усмивка на света: „А за вазе кво да бъди?“. Добре че си до мен!

Риж DJ, видимо фен на ZZ Top, пуска Криско с някаква базука – забележи, по желание на най-малките, след което забива Metallica, а веднага след тях се извива бялата роза на г-жа Калчева. Безценно – добре че си до мен!

Но пък иначе всичко е наред. 

Колко откаченост ще понесем, преди да се откажем от нашата собствена „нормална“ лудост? Тази, която ни срещна.
В колко по-абсурден свят можем да живеем? Колко откаченост ще понесем, преди да се откажем от нашата собствена „нормална“ лудост? Тази, която ни срещна. Ти май я наричаш съдба или „няма нищо случайно“. За мен си е чистата лудост на Вселената, само не мога да преценя дали ни обича или ни се подиграва.

Добре че си до мен! За да ме спасяваш, за да имам брод и убежище. Дали пък не си въобразявам и моето бягство да е само наужким? Нима? Всяка секунда усещам дъха ти, всеки миг чувствам ръцете ти върху раменете си. А насън си по-истински отколкото наяве. Не е наужким!

Бягам, крия се, оцелявам, вярвам – при теб, заради теб! Мозъкът ми поема твоите мисли, храня се с тях, все едно са бяла орехова ядка – смилам ги и ги абсорбирам, докато хранителните им сокове не стигнат до последната ми клетка.  Дали аз те захранвам така питателно с моите накъсани вопли – неврони, трептящи с честотата на психеделична поезия? Дали съм достатъчна, за да прелея от душата ти и да бъда онази топлина, която пулсира тежко по артериите, свързва се в сложен квазифизичен процес със земята, после с въздуха и небесните тела, и с цветята, и с птиците. Нали знаеш – онази топлина, без която животът е само стъпкана плът?

Чудя се по тези въпроси, докато гледам ей онзи връх отсреща, порозовял от изгрева като свенливо момиче, но горд като майчина сила, по-мощна от самото Слънце.

Чудя се, докато слуховите ми възможности се опитват да заглушат абсурдната врява наоколо и да намерят покой. Чудя се, докато се взирам в страниците на дебела книга.

Достатъчни ли са за теб моите мисли за любов?

 

Весела Учкунова-Даскалова списва блога „Тънки лилави токчета”. Според нея тя е най-обикновено момиче, което обича красивите думи, силното кафе и хубавото вино. Надява се текстовете ѝ да вълнуват, да предизвикват, а някой ден да са „машина на времето”, чрез която дъщерите ѝ да се докоснат до нейните отминали сърдечни размирици.

Според нея тя е най-обикновено момиче, което обича красивите думи, силното кафе и хубавото вино. Надява се текстовете ѝ да вълнуват, да предизвикват, а някой ден да са „машина на времето”, чрез която дъщерите ѝ да се докоснат до нейните отминали сърдечни размирици.