Любов и други бедствия

Достатъчни ли са моите мисли за любов?

Гръмка леля с висок червен кок се хили и оглася целия басейн, кацнал в планината, околните ридове – също. Добре че си до мен!

Достатъчни ли са моите мисли за любов?

Гръмка леля с висок червен кок се хили и оглася целия басейн, кацнал в планината, околните ридове – също. Добре че си до мен!

„Хлапе“ с мустачки язди розов еднорог в басейна и крещи: „Мамо, виж ме!“ (изобщо не се шегувам – истинско е). Добре че си до мен!

Беззъб барман ме пита с най-благата усмивка на света: „А за вазе кво да бъди?“. Добре че си до мен!

Риж DJ, видимо фен на ZZ Top, пуска Криско с някаква базука – забележи, по желание на най-малките, след което забива Metallica, а веднага след тях се извива бялата роза на г-жа Калчева. Безценно – добре че си до мен!

Но пък иначе всичко е наред. [[quote:0]] В колко по-абсурден свят можем да живеем? Колко откаченост ще понесем, преди да се откажем от нашата собствена „нормална“ лудост? Тази, която ни срещна. Ти май я наричаш съдба или „няма нищо случайно“. За мен си е чистата лудост на Вселената, само не мога да преценя дали ни обича или ни се подиграва.

Добре че си до мен! За да ме спасяваш, за да имам брод и убежище. Дали пък не си въобразявам и моето бягство да е само наужким? Нима? Всяка секунда усещам дъха ти, всеки миг чувствам ръцете ти върху раменете си. А насън си по-истински отколкото наяве. Не е наужким!

Бягам, крия се, оцелявам, вярвам – при теб, заради теб! Мозъкът ми поема твоите мисли, храня се с тях, все едно са бяла орехова ядка – смилам ги и ги абсорбирам, докато хранителните им сокове не стигнат до последната ми клетка. [[more]] Дали аз те захранвам така питателно с моите накъсани вопли – неврони, трептящи с честотата на психеделична поезия? Дали съм достатъчна, за да прелея от душата ти и да бъда онази топлина, която пулсира тежко по артериите, свързва се в сложен квазифизичен процес със земята, после с въздуха и небесните тела, и с цветята, и с птиците. Нали знаеш – онази топлина, без която животът е само стъпкана плът?

Чудя се по тези въпроси, докато гледам ей онзи връх отсреща, порозовял от изгрева като свенливо момиче, но горд като майчина сила, по-мощна от самото Слънце.

Чудя се, докато слуховите ми възможности се опитват да заглушат абсурдната врява наоколо и да намерят покой. Чудя се, докато се взирам в страниците на дебела книга.

Достатъчни ли са за теб моите мисли за любов?

 

Весела Учкунова-Даскалова списва блога „Тънки лилави токчета”. Според нея тя е най-обикновено момиче, което обича красивите думи, силното кафе и хубавото вино. Надява се текстовете ѝ да вълнуват, да предизвикват, а някой ден да са „машина на времето”, чрез която дъщерите ѝ да се докоснат до нейните отминали сърдечни размирици.