Здравей (за последен път),
Не мога да повярвам, че 12 класа изминаха, 12 години на себеосъзнаване.
ЗАВЪРШИХМЕ!
Кога минаха тези 12 години? Разбира се, признавам, че не помня ясно първите 7, с изключение на вълнението в 1-ви клас, когато прекосих училищния праг за първи път и имах първото си другарче по чин, получаването на първата шестица в бележника във 2-ри клас, първото, научено стихотворение на Ботев, притеснението за първите матури в 4-ти клас, след това в 7-и и накрая в 12-и (тази в 10-и не я броим, защото беше лесна), решението на 4 страници задачи по математика, когато другите решаваха едва по 2, чакането да настъпи голямото междучасие, споделените тайни и мечти в класните стаи, приятелствата, които ние всички създадохме през годините, караниците, които ни накараха да виждаме по-добре, обидите, които раздавахме и които понасяхме постоянно, играта на волейбол във всеки час по физическо (не знам как не ни омръзна за толкова години), дилемите, пред които заставахме нерядко. От началото до края беше пълно с емоции, и то какви! Май, в крайна сметка, помня доста неща. Сигурна съм, че и ти.
Първите 7 години със сигурност бяха изключително важни, защото всеки от нас започна пътя към откриване на себе си в тази луда институция, наречена “училище”.
Сблъскахме се с много неща за първи път, преодоляхме ги и се втурвахме в другите мигновено. Може би голяма част от нас разбраха отговора на най-задавания още от ранно детство въпрос: “Какъв искаш да станеш, когато пораснеш голям?”.
Честно да си кажем, най-предизвикателната част беше гимназията – последните 5 години от нашето обучение,. Със сигурност историята на всеки за тези изминали години е уникална, вдъхновяваща, неповторима, но е време всички да си зададем един от най-важните въпроси. Въпросът: “Какво всъщност научих?”.
Не помним дни, помним моменти. Помним всички онези малки и големи неща, които сме направили, всички хора, които сме вдъхновили по пътя на узряването си и колко свои мечти само сме сбъднали. Помним дългото стоене до късно през нощта, за да си напишем домашното и да се подготвим добре за утрешният тест, помним отлагането на какво ли не до последният момент, помним излизането пред дъската за първи и последен път, помним себе си каквито бяхме и каквито сме сега. Да кажем “чао” никога не е лесно, но всъщност, колкото по-трудно ни е да го направим, значи наистина си е струвало.
Но такъв е животът, нали? Пълен с цветове и оттенъци на добрите и лошите мигове, но нямаше да бъде живот, ако не се чувствахме така през цялото време. Чувството на гордост, затова че съумяхме да преминем през толкова много, за да достигнем дотук, за да достигнем до финалната права и да си вземем сбогом с миналото и да приветстваме с широко отворени обятия новото ни аз, защото вярвам, че след като завършиш нищо не е същото.
Доста време сме се чудили къде се намира най-дълбоката точка в океана и къде най-високата в планините, как така има Космос и какво представлява той, рисувахме Слънцето по всевъзможни начини, докато не открихме как всъщност изглежда то, опитвахме се да запомним ролята на въглеродният диоксид и кислородът в процеса, наречен “фотосинтеза”, полагахме усилия да запомним авторите от конспекта в 12. клас и техните произведения, трябваше да се научим да смятаме без калкулатор, разсъждавахме върху житейските проблеми и постоянно търсехме отговори на различни казуси.
Научихме се да мислим, да бъдем скептични и се научихме да искаме да научаваме повече.
Не трябва да съжаляваме за нищо. За нито една лоша оценка, за нито едно непредадено домашно, за нито едно закъснение, за нито едно заспиване в час, за това кои сме. Съжалението е нищо повече от губене на време. Лесно е да правим онова, което трябва винаги, но да изживеем живота си по начин, по който да не се извиняваме за нищо на никого, е пожелание, което имам към всички нас. Също трябва да запомним, че има добро в света и няма нищо невъзможно, просто трябва да работим усилено, за да сбъднем и най-дивите си мечти. Нека бъдем онези фантазьори до края на живота си, а не онези прагматици, в които възрастните неуморно казват, че ще се превърнем.
Има още...
Очаква ни едно и също бъдеще, от нас зависи дали то ще бъде различно от останалите. Ще преминем през младостта, опитвайки се да извлечем максимална полза от възможностите, които ни предоставя животът и за които възможности сме се борили досега, ще се опитаме да надградим образователното си ниво и да надминем интелекта на събеседниците си в тълпата, ще даваме всичко от себе си, за да оставим нещо стойностно, след като си отидем, което да напомня на идните поколения за добротата, хармонията и амбицията, които са съществували някога.
Накрая, разликата ще дойде във факта че някои от нас няма да сложим въпросителен знак след съществуването си, защото знаем, че то ще бъде изпълнено със смисъл, а други ще се чудим къде са отишли едни от най-прекрасните години на живота ни. Пожелавам на всички нас накрая да сложим удивителни и да бъдем горди с личностите, в които сме се превърнали. Нека се стремим към звездите, към необятното и невъзможното! Нека бъдем ние, нека бъдем облени със светлина и нека заедно бъдем красивото бъдеще, което всички ние очакваме с нетърпение.
На тези от нас, които ще се разделят с България в края на лятото, пожелавам успех и нека намерим онова, което търсим. Нека със силата на познанието да изградим прекрасен живот за себе си. Нека не се задържаме прекалено дълго на едно място. Но нека не забравяме, че в България винаги ще имаме дом и семейство, при които да се върнем.
Затова не тъгувайте прекалено много, всичко ще бъде наред.
И въпреки по-различното завършване, което имахме, вярвам, че това ще ни донесе единствено и само ползи, ние сме уникални и въпреки че не пожелаваме на никого да преминава през емоциите, през които преминахме, знаем, че дълго ще говорим за това и най-вероятно ще влезем в историята. Със силата на убеждението, със самочувствие, увереност и възможности всички достигнахме до финала, нека продължим така и занапред. Дано страстта, която притежаваме, никога не ни напуска. И запомнете, че в бъдеще ще продължите да се срещате с много несправедливости и най-вероятно ще искате да ги промените, само знайте, че истинският глас на един човек има по-голяма стойност от този на тълпата. Пожелавам ви да сте обградени само от истински гласове. Вярвайте в хората, но по-важното – вярвайте в себе си!
Поздравления, Випуск 2020!
УСПЯХМЕ!!!
Довиждане, училище, за нас беше удоволствие!
Щастието да преоткриеш себе си
