Любов и други бедствия

Две поколения говорят: Кое е най-важното?

Деси Димова /39 г./ и Ваня Смоленска /62 г./ са две съвременни момичета, които макар и от различни поколения, имат много да ни кажат за живота и важните неща в него. Точно това е и интересното на този разговор - двете различни гледни точки, които понякога обаче са доста еднакви...

Две поколения говорят: Кое е най-важното?

Деси Димова /39 г./ и Ваня Смоленска /62 г./ са две съвременни момичета, които макар и от различни поколения, имат много да ни кажат за живота и важните неща в него. Точно това е и интересното на този разговор - двете различни гледни точки, които понякога обаче са доста еднакви...

Деси: Всички знаем какво е. В зависимост от това на колко години сме, то има определени кратки описания. Най-честото е Любов. Тя сменя позиции с други думи като семейство, здраве, деца, работа. Но като цяло това е топ 5 на най-важните неща в живота. В зависимост от това колко сме интуитивни, умни (или не), а също и от това колко и кога животът ни е ощипал, разместваме местата в класацията горе.

Ваня: Ако трябваше да  пиша по тази тема преди около 2 години, щях да дам бърз и категоричен отговор – естествено, че това са децата ми. И сега не се отказвам от него. Този отговор няма нужда от доказателствена теза и това е ясно за всеки родител, особено за майките. Със сигурност щях да добавя към значимите за мен неща  семейството  в разширения му състав, великолепните приятели... Всъщност, не е ли най- важно да съм здрава, за да мога във всеки момент на нужда да ги обгрижвам всичките?

Деси: Последните няколко години във всички картички по някакъв личен повод вкарвам и едно мое клише: пожелавам ти да си здрав и със здрав разум. Мисля, че това е едно от водещите ми определения за Най-важното нещо в живота днес. От друга страна, познавам хора в цветущо здраве, но толкова нещастни поради някаква липса: на обич, закрила, деца, финанси и какво ли още не.

Ваня: Питате ме за  НАЙ-важното и точно тази частичка  на степенуване  ме кара да търся отговора вече близо 2 години. Преди толкова време, сред уюта на спретнат манастирски двор, един приятел с много тих глас, почти шепнешком, ме запита: " А, какво всъщност е това  "дух", какво означава?" Тъй като бяхме в Божията обител, аз се опитах да му дам отговор в онзи, триединния  смисъл. Помислих си, че въпросът не е сложен, а малко философски, но като започнах да мъдрувам на глас,  се запетлявих в няколко грапави изречения,  почти лишени от всякакъв смисъл. Не знам дали приятелят ми е намерил неговия си отговор, но въпросът му и до днес не ми дава покой. За мен той е от онези въпроси с безгранични отговори. И така ден след ден, по пътя на непресъхващото любопитство, по пътя на нестройните ми мисли, при  "случайни" срещи със забележителни хора – както деца, така и възрастни, след разговори с мъдреци и обикновени люде, след прочетена книга или незабравим филм и още много и много факти и обстоятелства, при мен дойдоха неканени едни малки прозрения, с които, донякъде аз си давам отговор на въпроса : "Какво е  Духът в нас, в мен?" Това е онази Божествена, Вселенска частица от огън и светлинка, която  ми дава възможността да бъда именно АЗ. Именно заради нея ние всички сме единствени и различни – по характер, чувствителност, светоглед, интелигентност, емоционалност и още, и още...[[quote:1]]Деси: Спомням си с носталгия времето, когато само любовта беше най-важното нещо в живота. Тогава не бях загубила никого, около мен нямаше страдащи близки, нито пък сенчеста радост от появата на децата.  Сенчеста, защото е неизмерима, но с нея се появяват и страховете.

Ваня: Хората от моето поколение се връщаме все по-често назад в годините и в дните си. При едно такова пътуване във времето си дадох сметка, че всичко в този мой живот зависи само от мен и от духа, който съм възпитала в себе си. И аз имам огромната отговорност да го поддържам жив, защото дух няма ли - никого няма, мене ме няма... Няма да го има щастието да добрувам и това да ме прави истински жива ; няма да чувам онази възторжена ода на радостта, когато внучките ми тичат към мен и в този момент всички клетки забравят за болежките и артрозите, за кръвното и световъртежа!  Бих ли могла да плача от вълнение и благодарност, когато сутрин от брега на морето очаквам и наблюдавам изгрева и се чувствам специална и благословена ? Бих ли могла да търся красотата и да се радвам, и да релаксирам до самозабрава в моите си творения? 

Деси: Преди време зададох този въпрос на няколко мои приятелки и едната каза, че безспорно любовта и особено любовта към живота е най-важното нещо в самия живот. Аз не съм така дефинитивна в избора на само едно нещо. Моят личен отговор днес би бил: във всеки ден от моя живот най-важните неща са здравето, децата, семейството, полегнали удобно на одеaло от любов. В зависимост от сезона и отрязъка от деня тези участници се движат и местят, а също приобщават собствени приятели в компанията на Най-важните неща: пътуванията, работата, научаването. Досадно крайна на моменти, ето че сега не мога да кажа “само Това е най-важното нещо в живота”. И не искам да давам тежест само на Него. Може би водена от един прагматичен страх, че ако Го загубя, трябва да имам достатъчно други Неща, с които да продължа.[[quote:2]]Ваня: Тези и още много други въпроси си задавам все по-често. Изреждам в ума си всички важни и значими неща в живота си и знам, че нищо не би било възможно да бъде осмислено и преживяно, ако живецът на духа  го няма. Той може да бъде както моята снизходителна усмивка, така и безпощадната ми съвест. Затова се старая, понякога твърде неуспешно, да внимавам за чистотата на мислите, за произнесеното на глас, за почтеността на постъпките си.

С времето научих, че макар и даденост, духът в нас трябва да се възпитава от мига на пробуждането до мига на заспиването, защото и в напреднала възраст ценностната ни система подлежи на надграждане, също както образованието при децата. Само и единствено от мен зависи каква мисъл ще си "посадя" в главата и какъв избор ще направя чрез постъпките си.

Деси: Докато препрочитам и проверявам на пръстите на едната си ръка Най-важното нещо в живота, изведнъж се светвам, че всички тези топки, с които жонглирам тук, мога да уловя с един замах в една шепа и да ги кажа с една дума: щастие.  Ами, разбира се, най-важното нещо в живота е да се чувстваш щастлив. Всеки по своему. Защото, и в това съм някак съвсем сигурна, щастието няма универсално определение. И независимо какво твърдят икономистите, струва ми се спекулативно да го изчислиш. И колкото и реалистично, забавно или романтично да звучи Индексът за национално брутно щастие на Бутан, за мен той си остава просто още една от световните гледни точки за щастие.

Ваня: Моят дух присъства не само в емоциите от хубави преживявания, мисли и дела. Той е в мен и когато съм гневна, язвителна и зла. Тогава  избирам да сляза на най -долното стъпало на стълбата на човешките ценности и дали ще се изкача едно стъпало по- нагоре  или  чрез прошката и разкаянието ще тръгна към върха, зависи само от мен, от силата на моя дух. Въпрос на много личен избор, чийто резултати винаги имат силата на бумеранг.[[quote:0]]Мисля си, колко ли е лесна  за отговор и коментар настоящата тема, поставена пред хора, чиито живот се отъждествява с една кауза, като големите таланти, които аз наричам титани. За едни животът е музиката, за други - тяхната наука, пътешественици, изобретатели. Завиждам и се възхищавам на гениите, които са призвани да бъдат мисионери, истинските хора на духа, рицари на благородни каузи. Уча се да уважавам и онези  "малките" хора от една телевизионна рубрика - "Малки истории".  Навсякъде, където срещам доброто, съм преизпълнена с благодарност към добрия дух в хората.

Деси: През 70-те години  американският професор по икономика Ричард Йистърлин публикува резултатите от изследване, проведено в развити и развиващи се страни в продължение на 34 години.Той за първи път търси връзка между щастието и икономическите резултати. С две думи – носят ли парите щастие? Основният извод на изследването – известен като Парадокс на Йистърлин – е, че в едно общество по-богатите индивиди са вероятно по-щастливи от по-бедните, но по-богатите общества не са по-щастливи от по-бедните като цяло. Затварям я тази тема, защото обяснението ми допада и ми се струва логично и се връщам отново към моето определение за щастие. Онази купичка, събрала най-важните компоненти на моя живот. И в допълнение и за финал бих казала, че е много важно в живота да не губиш посоката. Случва се да се отклониш, понякога дори да се загубиш, но да имаш вътрешен бряг, към който да плуваш.

Пътят към щастието е кратък, стига да знаеш посоката (мисля, че са го казали в Бутан).[[more]]Ваня: Връщам се в самото начало. Връщам се при първия ми най- спонтанен и искрен отговор, този за децата. Най -висшата и съвършена форма на проява на духа е любовта, следващата е прошката. Няма друго нещо по- значимо и велико, на което можем и трябва да  даряваме любовта си, освен децата!

"Ако любов нямаш, нищо нямаш" пише в мъдрите книги. Но ако любов имаш, а няма кому да я дадеш, какво, като имаш?Аз избрах да я дам на децата, те са най - важното нещо в живота ми! Заради тях ще се старая огънят на моя Дух да не угасва, за да може и любовта да я има. Великолепно е! Свято е!

Деца, бъдете благословени!

Ваня Смоленска, съвсем обикновена. Омъжена от 40 години, майка от 36,  баба от 7  и дъщеря от 62. Последното си е истински лукс. Във фамилията аз съм средното поколение, статуквото ми дава възможност да живея почти като в 3D филмите – някои ситуации ги преценявам  от няколко "служебни положения". Това ме подмамва да си мисля, че още не съм станала голяма "консерва"...

Никак не обичам плажа, а се омъжих  за варненец; подтикнах дъщеря си към НГДЕК, без да усетя, че не това е точно нейното място; възрастните ми родители все още ме напътстват, а внучките ми... Александра и Калина са моята безпрекословна любов.

Угризение – отсъствие на воля, за да се разделя с многото излишни килограми. Хоби – декупаж. Слабост – лесно се обиждам и рева продължително.

Десислава Димова, най-често подписваща се като ДД, успешно избрала имената на децата си със същата абревиатура за по-лесно помнене. Работила дълго в сериозната сфера на костюми и 5-сантиметрови, формални токове. За огромна собствена радост все повече прави това, което харесва - мисли и пише. Хваща тема, обръща, пече, задушава, добавя сос, докато накрая стане готова.