ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джейн Бъркин и Серж Генсбур: Бохемска симфония

Джейн Бъркин и Серж Генсбур: Бохемска симфония

Снимки: Andrew Birkin, Courtesy of Galerie L'Instant

Докато си пускаме за пореден Je t'aime… Mon non plus, песента, изпълнена от Джейн Бъркин и Серж Генсбур, но написана за Бриджит Бардо, се пренасяме на парижкия булевард "Сен Жермен", някъде през 70-те, когато една от най-обичаните двойки (и тогава, и днес) се надпреварва с любовта с цялото си бохемско безгрижие. Харесват я двамата тази игра. Джейн, "малката англичанка", която ще се превърне в любимка на французите, и Серж, грубоватият, но талантлив евреин, за когото Париж се превръща в дом. Харесват я тази любов. Любов, която не трае три години, но не трае и повече от 13.

Но когато я има, тя е горчива като поредната чаша алкохол, която си сипва Генсбур, ефирна като дима от току-що запалената му цигара и суетна като високомерието, което излъчва на първата им среща.

Тя може би е единственото тривиално нещо в тяхната история, защото се случва на снимачната площадка. Филмът е Slogan, а Джейн пристига в Града на любовта, събираща парчетата от разбитото си сърце след раздялата със съпруга си Джон Бари, носеща на ръце невръстната им дъщеря Кейт и незнаеща нито дума на френски. Когато вижда Серж, който вече има зад гърба си два несполучливи брака и дузина авантюри, последната от които с Бриджит Бардо, е ужасена от вида му и арогантността, която излъчва. „Той е ужасен“, споделя тя на брат си Андрю, който впоследствие ще се превърне в най-близкия до двойката човек. Да, със сигурност не е било любов от пръв поглед.

Тя се промъква в първата им вечер заедно, в която Джейн осъзнава, че арогантността му всъщност е прикрита срамежливост. Танцуват, разхождат се и имат цял един Париж в краката си, за да се влюбят. Най-после. И въпреки че вечерта им завършва в неговата хотелска стая със свличащия се върху леглото Генсбур, който е доста пиян, за Бъркин тя остава като една от най-романтичните й срещи. Така започва тази връзка, която е всичко друго, но не и скучна. Обилно полята с алкохол, белязана от скандали, но и от толкова много любов. Любов, която и до днес блести в очите на дъщеря им – известната актриса Шарлот Генсбур.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...