Любов и други бедствия

Джейн Бъркин и Серж Генсбур: Бохемска рапсодия

Любовта не трае три години

Джейн Бъркин и Серж Генсбур: Бохемска рапсодия

Снимки: Andrew Birkin, Courtesy of Galerie L'Instant

Докато си пускаме за пореден Je t'aime… Mon non plus, песента, изпълнена от Джейн Бъркин и Серж Генсбур, но написана за Бриджит Бардо, се пренасяме на парижкия булевард "Сен Жермен", някъде през 70-те, когато една от най-обичаните двойки (и тогава, и днес) се надпреварва с любовта с цялото си бохемско безгрижие. Харесват я двамата тази игра. Джейн, "малката англичанка", която ще се превърне в любимка на французите, и Серж, грубоватият, но талантлив евреин, за когото Париж се превръща в дом. Харесват я тази любов. Любов, която не трае три години, но не трае и повече от 13.

Но когато я има, тя е горчива като поредната чаша алкохол, която си сипва Генсбур, ефирна като дима от току-що запалената му цигара и суетна като високомерието, което излъчва на първата им среща.

Тя може би е единственото тривиално нещо в тяхната история, защото се случва на снимачната площадка. Филмът е Slogan, а Джейн пристига в Града на любовта, събираща парчетата от разбитото си сърце след раздялата със съпруга си Джон Бари, носеща на ръце невръстната им дъщеря Кейт и незнаеща нито дума на френски. Когато вижда Серж, който вече има зад гърба си два несполучливи брака и дузина авантюри, последната от които с Бриджит Бардо, е ужасена от вида му и арогантността, която излъчва. „Той е ужасен“, споделя тя на брат си Андрю, който впоследствие ще се превърне в най-близкия до двойката човек. Да, със сигурност не е било любов от пръв поглед.

Тя се промъква в първата им вечер заедно, в която Джейн осъзнава, че арогантността му всъщност е прикрита срамежливост. Танцуват, разхождат се и имат цял един Париж в краката си, за да се влюбят. Най-после. И въпреки че вечерта им завършва в неговата хотелска стая със свличащия се върху леглото Генсбур, който е доста пиян, за Бъркин тя остава като една от най-романтичните й срещи. Така започва тази връзка, която е всичко друго, но не и скучна. Обилно полята с алкохол, белязана от скандали, но и от толкова много любов. Любов, която и до днес блести в очите на дъщеря им – известната актриса Шарлот Генсбур.

Има още...


Но както публично могат да се обичат, така умеят и да се карат. Джейн, гонейки го по булевард "Сен Жермен" и хвърляйки се в Сена, което ще й коства съсипването на hand made топ на Yves Saint Laurent, и Серж, изсипвайки съдържанието на известната сламена кошница, с която тя почти не се разделя. Поредната игра на любов, която завършва, когато тя отново го хваща под ръка, усмихната и безумно влюбена, за да се приберат с танцова стъпка у дома. Живеят като истински френски бохеми и междувременно намират начин да отглеждат и децата си – с изкъпване и приспиване, след това излизане навън, за да се върнат сутринта, да ги събудят и едва след това да се отдадат на своята любовна дрямка.

„Бяхме някаква форма на свобода. Двадесетгодишната възрастова разлика с нашия начин на живот... Това беше моята фантазия. Лишаване от табутата. Серж обичаше да казва: "Ние не сме неморална двойка, ние сме аморфни", казва Бъркин. И ако любовта им може да бъде представена в песен, то със сигурност ще е тяхната Je t'aime…Mon non plus. Първият им дует, първото общо запяване, първите акорди на една история, която завършва 13 години след началото си. Джейн най-после си тръгва. Първата им трудна раздяла.

Последната се случва с неговата смърт през 1991 година, когато е открит мъртъв в дома си. Бъркин така и никога не преодолява любовта си към него, дори и когато той й пише: „Ти тръгваш надолу, а аз нагоре“, а след като трябва да се сбогува завинаги с него, в живота й се настаняват хаосът, тишината и тъмнината. Кошмар, който става още по-непоносим, защото само четири дни след неговата загуба, Джейн губи и баща си. Така й се налага да се раздели с двамата мъже в живота си, който според нея са я обичали безусловно.

 

Любов по време на война: Хемингуей и Гелхорн