ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Eдин ден истината почука на вратата ми

Eдин ден истината почука на вратата ми

Снимка: pixabay.com

Ако някой някога ми беше казал колко е лесно да се изгубиш сред ежедневието, грижите, тревогите и хората около себе си, нямаше да му повярвам. Което ме кара да мисля, че може би някой загрижен възрастен се е опитал да ми го подскаже, но аз – инато дете, твърдоглав тийнейджър – не съм го послушала. Защото ми се струваше, че когато имаш ясна цел и си относително наясно с характера и желанията си, няма как да се отклониш от траекторията, която си начертал в ума си, духовито наричайки мечтите си „съдба”.

Но се оказва толкова лесно… Започва неусетно. С ежедневието, с което трябва са се справиш. С неотложните задачи, които не се интересуват от грандиозните ти мечти. Те просто стоят тук и очакват да ги свършиш, лежат на твоите рамене и няма на кого да ги прехвърлиш, а и не е редно да го правиш. Днес трябва да отидеш на работа, да си довършиш доклада за университета, да прибереш детето от градина, да помогнеш с домашното на малчугана си, да сготвиш вечеря за любимия човек, да измиеш чиниите, да платиш сметките, да напазаруваш, да се разправяш с теча в квартирата…

А това, че душата ти иска да танцува, да рисува, да започне някой нов роман, да тича, да пее, да се смее… Може да почака, нали? До утре, само до утре, нали?

А утре денят някак странно прилича на вчерашния. Куп ангажименти, а ако имаш късмет и се отвори пролука, си толкова уморена, че в ума ти няма и една креативна идея, тялото те боли, стъпалата ти пулсират, онази болежка в кръста пак напомня за себе си… Ще отложим онова, което ни е зареждало със сили и вдъхновение за утре отново, нали? Само до утре. И този път ще е различно, обещавам!

Но… обикновено не е. Нали?

И един ден – ако имаш сили – ще признаеш пред себе си, че вече не си онази мечтателка с голяма душа, която с лекота вярваше, че всичко е възможно.

Не. Ти си уморен човек, който има график със задачи и списък със задължения.

А може би си и затънала в тревоги. Част от чиито решения дори не са в твоя власт. Или пък си представяш как нещо в привидно подреденото ти ежедневие ще се обърка, а ти няма да си готова да реагираш правилно. Затова планираш. Подозрително се оглеждаш за знак, за пукнатини, през които ще се просмуче проблемът и ще донесе облаци на хоризонта ти. Това така изсмуква силите от теб, че не ти остават за нищо друго, за нищо весело. Нека да ти споделя една тайна.

Яница е приключенец по дух и разказвач на истории по природа. Според част от приятелите си в предишен живот е била или викингска принцеса, или средновековна магьосница, тъй като автентичната ѝ червена коса днес я издава и се превръща в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, но твърдото убеждение, че само мечтите имат силата да че...