Любов и други бедствия

Един въпрос от плажа

Зададен от детето ми през сълзи. Въпрос труден и още как. Накратко – на море сме с приятели, а детето им е точно година по-малко от нашето. И двете - момчета, и двете - във възрастта на съперничеството. Всяко иска да е по-добро, по-бързо, по-ловко. И докато синът ми определено бие по точки по-малкия си приятел, ние, възрастните, през глава обясняваме, че по-малкият е добър, бърз, ловък. Родителите му – за да насърчат детето си. Ние – за да извиним факта, че нашето дете в случая превъзхожда тяхното. И тогава един ден, синът ми се разплака и ме попита простичко – Защо лъжеш?

Един въпрос от плажа

Зададен от детето ми през сълзи. Въпрос  труден  и още как. Накратко – на море сме с приятели, а детето им е точно година по-малко от нашето. И двете - момчета, и двете - във възрастта на съперничеството. Всяко иска да е по-добро, по-бързо, по-ловко. И докато синът ми определено бие по точки по-малкия си приятел, ние, възрастните, през глава обясняваме, че по-малкият е добър, бърз, ловък. Родителите му – за да насърчат детето си. Ние – не само. А и за да извиним факта, че нашето дете в случая превъзхожда тяхното.  И тогава един ден, синът ми се разплака и ме попита простичко – Защо лъжеш?

Няма как да обясня на едно четиригодишно дете за благодородните лъжи, за това, как устремени към спазване на добър  тон и благоприличие, обръщаме целия си живот и ценности наопаки. Как докато някой удря детето ни, ние му забраняваме да се отбранява. Как го задължаваме да дава играчките си на децата в градинката, за да изглеждаме щедри и благородни в очите на съседите, но и в собствените си очи. Е, да, разбира се – трябва да го научим да споделя. Но не и преди самото то да е готово, преди да е преминало успешно фазата на себеутвърждаване чрез собственичество.  Трябва да го научим и да помага на по-слабите. Но не и на цената на собственото му достойнство и себеоценка. Защото животът тепърва ще му предлага ситуации, в които  тя ще му трябва отчаяно – за да различи доброто от злото, за да запази себеуважение или просто разсъдък…

Преди няколко години управителят на фирмата, в която работех, ме постави на една маса в съседство с най-посредствения представител на мениджмънт екипа и ни направи сравнителна оценка. Въпреки успехите ми и доста високото ми професионално самочувствие , според нея аз отстъпвах по доста критерии на този човек. Той тъкмо за пореден път беше защитил имиджа си на верно куче, нещо в което аз наистина му отстъпвах. Аз, наопаки – трябваше да бъда сложена „на място“. Но, за Бога, аз бях по-добра от него в буквално всичко останало! Обаче стоях там  слушах. Унизена и омерзена  до дъното на душата си. Изпих си чашата докрай, станах и излязох. След месец излязох от фирмата и от компанията на тези хора, надявам се - завинаги. Това, което никога не направих, е да ги попитам простичко: Защо лъжете?