Любов и други бедствия

Едно-единствено – щастието да имаш едно дете

Имам само едно дете. Това е избор, за който никога не съм съжалявала. Взела съм това решение заедно с любимия мъж, след като заедно искахме и бяхме готови да дадем цялата си обич, време и сили на още един човек в семейството. И, разбира се, сме непрекъснато и натрапчиво осведомявани, че изборът ни противоречи на демографските норми, обществения интерес, желанията на бабите и родителите ни, на приятели и роднини на които, често казано, това изобщо не им влиза в работата. Освен това ми е повторено около милион пъти, че детето ми ще страда и неминуемо и задължително ще израсне самотно, глезено и егоист.

Едно-единствено – щастието да имаш едно дете
Имам само едно дете. Това е избор, за който никога не съм съжалявала. Взела съм това решение заедно с любимия мъж, след като заедно искахме и бяхме готови да дадем цялата си обич, време и сили на още един човек в семейството. И, разбира се, сме непрекъснато и натрапчиво осведомявани, че изборът ни противоречи на демографските норми, обществения интерес, желанията на бабите и родителите ни, на приятели и роднини на които, честно казано, това изобщо не им влиза в работата. Освен това ми е повторено около милион пъти, че детето ми ще страда и неминуемо и задължително ще израсне самотно, глезено и егоист.
 
Трябва да си призная, че самата аз бях спохождана от подобни опасения и затова съм изчела всичко, което успях да намеря за децата, които растат без братя и сестри. Моделът на семейството с едно дете става все по-популярен и вече има много изследвания, които доказват, че децата, които растат сами в нормални семейства, не са ощетени с нищо. 
[[quote:0]]Да започнем подред – дали са самотни. Всъщност, както всеки от нас знае, сам и самотен са две напълно различни неща. Според психолозите децата, които растат сами, имат много силна първична връзка със себе си, те са по-самоуверени, чувстват се добре в собствената си компания и като възрастни по-рядко са самотни и скучаещи. Освен това много от тях имат с приятелите си връзки, които по дълголетие и лоялност не отстъпват на семейните.
 
Глезени и трудно приспособими ли са – напротив, по собственото си дете виждам, че от малък е свикнал да се оправя навсякъде и да разчита само на себе си. Наскоро баща му получил алергичен шок и синът ни го завел в близката болница и обяснил на лекарите какво се е случило. Обади ми се чак след като всичко беше минало. Аз и досега в такива случаи най-напред звъня на сестра си. Освен това статистически децата без братя и сестри имат малко по-добър успех в училище и по-успешна кариера. Обяснимо – те растат сред възрастни, в по-богата вербално среда и родителите им отделят цялото си време и ресурси да ги образоват добре. 
 
Егоисти ли са? Това също зависи от модела. В някои случаи децата от едно семейство са много по-конкурентни и егоисти, докато детето, растящо само, има за модел само родителите си и ако те го научат и му дават пример по подходящ начин, то ще споделя вещите си. Моят син като малък приемаше за закон, че половината сладки са за братовчедите му и ги отделяше дисциплинирано и без да хитрува. Същото правехме и ние.

[[more]]И накрая – аз не съм едно дете, имам сестра и я обичам откакто се помня, но понякога съм самотна, глезена и егоист. 
 
Не смятам, че съм избрала по-добрия модел. Просто съм спокойна, че това е изборът, който е по-добър за мен лично, който ме прави щастлива и свободна, без да ощетява детето ми. Не ми се свидят обичта, времето или средствата, да съм майка е най-прекрасното нещо на света. Просто за мен това значи да съм само негова майка – на моето единствено дете!