ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ей така си я представям любовта...

Ей така си я представям любовта...
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Това лято едно от любимите ми момичета каза „да“ на едно момче. Но покрай това „да“ само тя знае колко „да“ и „не“ е имало, и колко е нямало. Но какво значение има. Тя беше казала своето „да“, най-важното. И решихме, преди да го затвърди напълно, да заминем на един женски уикенд, на момичешко парти – така, както ние го разбираме. На морето. Не помня коя орисница бях по ред, но знам, че трябваше да напиша нещо за опияняващата любов или по-скоро да дам рецепта за някой нокаутиращ шот.

Не че не го умеех това с шотовете, с абсента, афтършока, текилата и всички приумици, които един барман може да ти сподели, но някак друга си я представям тази опияняваща любов. Като писмо в бутилка. Загадъчна. Недокосната. Непрочетена. Затова й написах писмо. Не беше в бутилка. Но беше на ръка и тя трябваше да го прочете по средата на бар „Кораба“ в Синеморец. Представях си, че сме във филма „Писма до Жулиета“, в една от финалните сцени, в онова писмо (ако сте го гледали). Реакцията на околните ли? Видях едни момичета как се побутваха с нескрито любопитство на масата до нас, защото виждат истинско писмо. Писмо на хартия. Любовта по-добре звучи така, нали? На хартия. В писмо. А какво пишеше в него ли? Ето...

„Не знам дали съм най-правилният човек, който може да говори за любовта, затова пък много съм изписала за нея. Усещала съм я, докосвала съм я, търсила съм я и съм бягала от нея. И въпреки че в момента умело си играе на криеница с мен, знам, че някъде там, в нечии очи, в нечия усмивка и в нечия прегръдка ме очаква тя. Любовта. И не, не си я представям в звука от серенада под терасата ми, предпочитам я там горе, на тази тераса, до мен, пиейки вино. С мен. Не си я представям в романтична вечеря на брега на морето. Толкова повече й отива на любовта там, на пода върху мекия килим, в който сме си направили пикник в хола. Без повод, без празник. Представям си как й оставям бележка сутрин, която да открие още сънена до кафето, което знам точно как обича да пие. Не си я представям на върха на Айфеловата кула, защото има толкова други, по-красиви върхове, които можем да изкачим заедно, като дома, в който ще живеем заедно. Не си я представям да блести в диаманта на пръста ми, но само колко много искам да напиша името й върху пясъка.

Бяга любовта понякога, но не забравя адреса ни. Да, появява се точно, когато ние сме забравили за нея, когато кафето е изгубило нежния си вкус, когато виното отново е останало неизстудено, когато... Ей в това „когато“ обича да се появява любовта. Да ни хване за ръка, да ни отведе в някой клуб, да ни напие с няколко шота текила и да ни обича. Нали това искаме от нея, да ни обича – и рано сутрин, когато кисело натискаме за пети път алармата на телефона си, и когато усещаме дъха й, танцувайки под звездите на концерт на любимата ни група. Горчива е понякога любовта, както лимонът с текилата, но пък колко нежна може да бъде там – на брега на морето, когато времето спира. Само за миг. И в този един миг сте само ти и любовта. И нищо друго няма значение. Не я пускай, тази любов! Да те обича! Да я обичаш! И рано сутрин, и късно вечер. И на брега, и на върха... Там, където винаги ще те държи за ръка...“

 

Толкова много те сънувах, че спрях да се събуждам

 

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...