Любов и други бедствия

Февруари и Март, една вечна история

Те вървят ръка за ръка.

Февруари и Март, една вечна история

Здравей,

Подозирам, чудиш се защо реших да споделя мислите си за Февруари в края на Март. Мислех си, че хората са забравили за него, как той е преминал през емоциите и разсъжденията им. Концентрирани са върху Март, върху неговите предизвикателства и неволи. За Март не бих могла да направя встъпление, предполагам, че ще прочетеш за него по-надолу. Но те предупреждавам, че това е първият път, когато пиша за два месеца едновременно. Бъди готов за хаоса, който следва и който за първи път – не се страхувам да споделя с теб.

Вторият месец от годината, Февруари, оставя след себе си мисли и случки, които довеждат почуда в хората. Почуда дали всичко върви по най-добрият възможен начин. Почуда дали ще успеем. Почуда дали ще намерим друго освен обичайното, около което градим животите си. Заедно с всички тези въпросителни, Февруари има още една страна, по-позитивна бих казала аз. Това е месец, в който правим най-доброто, на което сме способни, доверяваме се на собствените си възможности, отделяме време да осъзнаем и да бъдем горди с постиженията си, не сме толкова критични към себе си, излизаме от така познатата ни комфортна зона, ставаме по-оптимистични относно бъдещето, живеем в настоящето, не се доверяваме на минали поведения и най-важното – правим малки стъпки към голямата цел.

Чудя се защо ли ние хората, с течение на времето, забравяме да водим монолози пред самите себе си, че дори и пред света.

Не знам дали причината се крие в това, че вече все по-малко обръщаме внимание върху това, което научаваме, преживяваме или просто смятаме за безполезни действия от този тип. Според мен, понякога е хубаво да намираме време за такива малки, и в същото време големи, монолози пред себе си, защото иначе не бихме могли да откриваме отговори на екзистенциални въпроси за собствената ни личност и за тези, които стоят срещу нас, и които въпроси ни вълнуват всеки ден.

Живеем в 24-часова драма. Жалки сме. Правим всичко, което ни заобикаля да изглежда натякващо, еднообразно и банално, че чак става изкуствено. Смятаме, че всичко е “тъпо”, защото слушаме едни и същи съвети всеки ден. Въпреки това не чуваме онова, което желаем, за да се почувстваме сигурни в собствените си решения. Ден след ден изпадаме в тъжни спомени, навярно породени от нещо ежедневно. Забравяме как да различаваме тъжните от щастливите спомени, защото се самосъжаляваме и предпочитаме да се сещаме само за тъжните, защото си мислим, че по този начин околните ще ни забелязват повече. Грешим.

Плуваме в кръг. Кръгът сме го преплували и преди, но какво от това? Всеки път аха да се удавим, изплуваме с малко вода в белите дробове. Водата знаем, че ще остане като белег. Белег в душата ни, който да ни напомня какво сме преживели. Преживявания, към които се връщаме, защото мислим, че този път ще е различно. Различно, което можем да намерим в старото. Старото в кръга. Кръгът…

 Има още...


Последните три абзаца бяха толкова екзистенциални. Дори на мен ми отне време да разбера как да продължа. Не се тревожи. Дай си малко време. Вдишай. Издишай. Продължи.

Февруари и Март вървят ръка за ръка. Например в изречение никога ни съм успявала да кажа само един от двата. Тъкмо затова не отделям мислите си за двата месеца. Всичко върви заедно. А и кого заблуждаваме, трудно е да започнем да мислим и чувстваме различни неща след само един месец. Нищо не е завършено.

Споменах позитивна част. Едно от най-прекрасните усещания е да изпитваш и преживяваш всички онези неща, които написах по-горе и въпреки това да продължаваш да виждаш красивото, макар не така наситено, както преди. Знаеш, че въпреки всичко утре ще се почувстваш малко по-добре, по-спокоен. Най-вероятно ще си изясниш някои неща, защото знаеш, че не е нужно да свършиш всичко за една вечер.

Ще продължаваш да правиш нещата, които обичаш, да развиваш качествата си и да гледаш нагоре. Ще продължаваш да се виждаш с онези хора, които те правят толкова щастлив, вдъхновяват те.

И всеки път, когато се видиш с тях, ще разбираш нещо ново. Например написана история в 6-ти клас, която така искаш да прочетеш, защото мислите на човека срещу теб те вълнуват, но в същото време разбираш, че някои неща е по-хубаво да останат неизказани, защото така остават специални завинаги. Ще знаеш, че въпреки всичко лошо, което ти се случва винаги ще намираш искрица светлина, която да ти дава надежда, да те окуражава и да ти дава чувства на сигурност, че някой ден ще успееш да постигнеш всичко, за което мечтаеш. И всичко, за което си полагал усилия досега и ще продължаваш да полагаш.

Март, носи пролетта със себе си, най-вдъхновяващият от всички сезони. Нямам търпение да видя какво ме очаква тази година, защото сигурна съм – то ще бъде незабравимо.

Колкото и да ми се иска да ти напиша всичко сега, не мога. Защото знам, че ще ти трябва време да осмислиш всичко това и да бъдеш готов за следващият ден от твоята история. Чети. Препрочитай. Но не отделяй толкова време на това. Преживявай моментите. Забавлявай се. Не казвай “не” на това, на което искаш да кажеш “да”.

На мен,

Моят най-добър слушател.

Здравей, отдавна не съм ти писала...