Любов и други бедствия

Гледането на деца не се състои само в изкарването на пари

„Уморен съм, имам нужда от почивка”, „Сега се връщам от работа, не мога да ходя и по градинките”, „Отивам на спорт”, „Защо не си в настроение, всичко правя за вас – непрекъснато работя”, „Сега пък какво има...?” Вече за пореден път се убеждавам, че българските мъже не знаят какво е да гледаш деца. Масово приемат, че всичко се състои в изкарването на пари и нищо друго не е необходимо . Искат деца, а не искат да ги гледат!

Гледането на деца не се състои само в изкарването на пари

„Уморен съм, имам нужда от почивка”, „Сега се връщам от работа, не мога да ходя и по градинките”, „Отивам на спорт”, „Защо не си в настроение, всичко правя за вас – непрекъснато работя”, „Сега пък какво има...?”
Вече за пореден път се убеждавам, че българските мъже не знаят какво е да гледаш деца. Масово приемат, че всичко се състои в изкарването на пари и нищо друго не е необходимо . Искат деца, а не искат да ги гледат! Вярват, че осигуряването на насъщния е равносилно на „гледам семейството си” и въобще не се интересуват какво изисква гледането на едно дете. Умът ми не побира кога най-сетне ще им стане ясно, че жената не  е машина и тя също има нужда от почивка, сън и време за себе си. Не, за тях майката е тази, която трябва да се грижи за децата в ежедневието и да осигурява уюта в къщата и семейното ложе. Непрекъснато се сблъсквам с подобни истории и направо не мога да си обясня как масово се примиряваме с това…
От всичките дейности, които са ни вменени, единствено и само по полов признак, нашите мъже отчитат само това дали сме сложили нещо на маста. Дори и това се смята за НИЩО! „Е, какво толкова си правила цял ден?” Това, че почти два часа си чистила, а те за пет минути са обърнали цялата къща в кочина – никой не го забелязва. „Готвила си? – Голяма работа” . Ми да, голяма е, след като и това ми е отнело час и то след чистенето…
„Къде ми е онази риза, изглади ли я?” – „Коя?” – „Онази!!!” – „Ще полудея! За КОЯ риза говориш? Няма как да знам коя е ОНАЗИ риза!” Но, не, той очаква да знаеш, да предугаждаш и въобще да предвиждаш всеки негов  ход и желание.
А безпаметното ходене по градинките и детските площадки – никой не го брои за работа. Виждаш се с хора, общуваш, въобще, пълен купон! „Любимото“ ми занимание – още минимум два часа на ден, а ако ходиш и на работа....въобще не ми се коментира.
Работещата жена - майка също е подложена на това и то още в по-голяма степен. Нейната работа не е уморителна, тя пращи от енергия и едвам дочаква от нетърпение да се прибере в къщи и да почне да вилнее в къщата и по градинките. Любимото ми е „Какво има за ядене?” – не повече от десетина минути, след като и двамата ЕДНОВРЕМЕННО сте се прибрали от работа! „Е, как какво? Тристепенно меню, най-малкото, шери!”.
О, да не споменавам, че ако господин мъжът все пак е малко по-отдаден на семейството и е загледал децата за около час, сменил е една пелена или – о, чудо - е участвал в къпането – нямаш никакво право на каквито и да било претенции. Той е всеотдаен баща, който се раздава сто процента, според българските стандарти. „Е, ти какво? Да не би Гошо си да е сменял пелени? Да си виждала Пешо да хвърля кофата?”.  Правейки всичко това, той е натрупал актив и ти губиш по точки. Нямаш право на оплаквания, той е върхът! Как очакваш да ходи и в градинката! Той е уморен! Не разбираш ли?
Хич не искам и да споменавам, че след този изпълнен с приятни занимания ден  жената-майка, трябва и да е в перфектен външен вид, готова за подвизи и експерименти в леглото. „Боли те глава? Не разбирам?” – „Какво има за разбиране? Смазана съм! Чистене, готвене, гладене, градинки и ти...ти...любими!”. „Искам секс, но....не мога да се помръдна, искам само да се изкъпя и да умра на леглото. О, неееееееееееееееееееее, бебето отново реве! Добре де, идвам...идвам...Недей да плачеш....”.
Обичам ви! Но нямам сили вече! Искам да потъна и да изчезна някъде! Обичам ви, но имам нужда от помощ и разбиране. Изкарването на пари не е достатъчно!