Поредният участник в конкурса ни "Обичам този град!" е Елена Юзел. Елена е 31 години, живее във Велинград, а днес ни разказва за любимия си Истанбул.
Като всяко момиче обожавам пътуванията и новите места, затова и градът, в който се влюбих и за когото ще разкажа, е един от тези, грабнали ме от първото посещение. На 31 години съм и се запознах с него преди цели шест години. До Истанбул – градът на контрастите, страстите, чайките и Босфора, ме отведе пътят на любовта. Когато любимият ми, местен младеж от Истанбул, днес мой съпруг, ме доведе за пръв път, се почувствах така, сякаш това е мястото ми, пулсът на тълпата заби в ритъм с моя.
Сутрин се будех с караниците на чайките и с провикванията на симитчията (продавач на гевреци). През деня обожавах разходките по крайбрежието, а когато пиехме чай в някоя чайна градина до Босфора, очите ми се пълнеха с гледки, които запечатвах, за да се връщам към тях, когато ми е сиво и скучно.
Есенно време, когато излизахме по булеварда "Багдад", навсякъде се носеше аромат на печени кестени, а усмихнати сервитьори ни подканваха да седнем на ракъ и мезе. Обожавах и кафетериите на Кадъкьой, онези от османско време, където ти поднасят турското кафе, варено на жар, а към него и най-мекия и благ локум. Не можех да се наситя и на кухнята – от всичко исках да опитам и все нови неща пробвах, а имаше още толкова ястия... Най-сладко беше, когато по време на свещения им месец Рамазан ни канеха на ифтар (вечеря по време на постите). Тогава всяка домакиня се стараеше да приготви най-вкусните гозби от турската кухня и да нареди такава трапеза, че дори султан да й завиди.
Всяко кътче от този мегаполис беше вълшебно, отвсякъде лъхаше история. Винаги беше топло в този град, хората там носеха топлота. За всичко се грижеха – за уличните котки, за кучетата, за сградите, за хората. Аз, чужденката, прекарах там почти четири години от живота си и нито за миг не се почувствах чужда. Май затова го обичам това място, с контрастите му, с морето, със сградите, със залезите... неусетно разбрах как е станал част от мен…
Автор: Елена Юзел
