ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Градът на контрастите, страстите, чайките и Босфора

Градът на контрастите, страстите, чайките и Босфора

Поредният участник в конкурса ни "Обичам този град!" е Елена Юзел. Елена е 31 години, живее във Велинград, а днес ни разказва за любимия си Истанбул.

Като всяко момиче обожавам пътуванията и новите места, затова и градът, в който се влюбих и за когото ще разкажа, е един от тези, грабнали ме от първото посещение. На 31 години съм и се запознах с него преди цели шест години. До Истанбул – градът на контрастите, страстите, чайките и Босфора, ме отведе пътят на любовта. Когато любимият ми, местен младеж от Истанбул, днес мой съпруг, ме доведе за пръв път, се почувствах така, сякаш това е мястото ми, пулсът на тълпата заби в ритъм с моя.

Сутрин се будех с караниците на чайките и с провикванията на симитчията (продавач на гевреци). През деня обожавах разходките по крайбрежието, а когато пиехме чай в някоя чайна градина до Босфора, очите ми се пълнеха с гледки, които запечатвах, за да се връщам към тях, когато ми е сиво и скучно.

Есенно време, когато излизахме по булеварда "Багдад", навсякъде се носеше аромат на печени кестени, а усмихнати сервитьори ни подканваха да седнем на ракъ и мезе. Обожавах и кафетериите на Кадъкьой, онези от османско време, където ти поднасят турското кафе, варено на жар, а към него и най-мекия и благ локум. Не можех да се наситя и на кухнята – от всичко исках да опитам и все нови неща пробвах, а имаше още толкова ястия... Най-сладко беше, когато по време на свещения им месец Рамазан ни канеха на ифтар (вечеря по време на постите). Тогава всяка домакиня се стараеше да приготви най-вкусните гозби от турската кухня и да нареди такава трапеза, че дори султан да й завиди.

Всяко кътче от този мегаполис беше вълшебно, отвсякъде лъхаше история. Винаги беше топло в този град, хората там носеха топлота. За всичко се грижеха – за уличните котки, за кучетата, за сградите, за хората. Аз, чужденката, прекарах там почти четири години от живота си и нито за миг не се почувствах чужда. Май затова го обичам това място, с контрастите му, с морето, със сградите, със залезите... неусетно разбрах как е станал част от мен…

Автор: Елена Юзел