ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Грета Гарбо и Мерседес де Акоста – любов или нещо подобно

Родена на 18 септември 1905 година, магнетичната актриса Грета Гарбо успява да обгърне живота си с тайнственост до самия му край през 1990-а. Прекарва последните си години сама и никога не се омъжва. Не обича да коментира личния си свят, затова и за любовните й авантюри не може да се пише категорично. Но и самата Гарбо сякаш никога не допуска истински любовта до сърцето си. Умело използва студената си красота и в отношенията с мъжете, и в тези с жените, за да остави зад гърба си многобройни авантюри. Повечето от тях се превръщат в легенди, а истината остава скрита някъде между редовете на писмата й.

А част от тях водят следите до Мерседес де Акоста – поетеса и драматург, чието име се свързва не само с Грета Гарбо, но и с жени като Марлене Дитрих, Айседора Дънкан и Елеонора Дузе. Жената, която обичала най-много обаче била Гарбо. Въпреки това дори десетките писма, разменени между тях, не успяват да потвърдят напълно имало ли е любовна връзка, или всичко е било едно специално приятелство.

Двете се запознават през 1931 г. на един от приемите на Мерседес, която отива да се запознае с Грета и по-късно си спомня: "Стори ми се, че цял живот съм я познавала“. Малко след това те отиват на почивка в планините на Сиера-Невада, а Де Акоста е обсебена от Гарбо. Въпреки че е омъжена за художника Аврам Пул, Мерседес обича жените и мнозина смятат, че най-голямата й любов завинаги остава шведската актриса. Когато испанската поетеса публикува мемоарите си, част от страниците са посветени именно на Гарбо. Признание за дълбоки чувства от нейна страна обаче липсва, въпреки че по това време двете заживяват заедно в Ню Йорк. Не особено щастливо, според някои, защото през 1944 г. Гарбо прекратява връзката им и заминава за Швеция. Донякъде отблъсната от обсебеността на Мерседес.

По това време тя настоява Де Акоста да спре да изпраща стихове и писма, разкриващи нейната любов. Последното известно стихотворение, написано от Де Акоста за Гарбо, е написано същата година. Грета обаче продължава да бъде сдържана и студена, дори и в писмата си. Когато те са отворени десет години след смъртта на актрисата по молба Мерседес, нищо не разкрива да е имало интимна връзка между двете жени. И все пак...

Голяма част от писмата са написани в периода от 1948 до 1958 г., а Гарбо нарича Мерцедес „моето скъпо момче“, което не й пречи след това да добави: "Пристигнахте в най-неподходящия момент. Бъдете добро момиче и не ме безпокойте сега." През 1950 г. обаче Гарбо пише: „Виж приятелко, уморително е да се говори за ситуация, която изглежда не се променя и за която никой от нас няма решение... Аз просто не мога да премина през това нещо отново... Беше загуба на емоции, повтаря се едно и също нещо и не мога да предложа решение.“

Близки до тях издават, че Гарбо не спира да се дразни от ревността на Мерцедес. След като Де Акоста публикува мемоарите си от 1960 г. - Here Lies the Heart, Гарбо никога повече не й проговаря. Опитите на горещата испанка да предизвика любов у жена, която очевидно през целия си живот остава неспособна да обича, се оказват неуспешни. След Мерседес Гарбо продължава да утолява страстта си, но така е не среща любовта. Самотата се оказва нейното най-желано убежище.

 

Марлене Дитрих и Роми Шнайдер – едно специално приятелство

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...