Любов и други бедствия

Гузна

 Гузна – това е постоянното ми състояние. Вечно несигурна и балансираща между ежедневните ми ангажименти на майка, съпруга и кариеристка. Напълно объркана, 24/7 ангажирана и неудовлетворена от резултатите. Каквото и да правя, все нещо не е наред. Каквото и да постигам, все не съм доволна. Както и да се старая, все съм гузна, че не съм дала всичко от себе си. Напълно характерно за всяка работеща майка, жонглираща между личния и професионалния си живот. Най-вероятно никога няма да намеря правилната формула за решението на този проблем. Ако се откажа от работата си, няма да се чувствам добре,

Гузна

 Гузна – това е постоянното ми състояние. Вечно несигурна и балансираща между ежедневните ми ангажименти на майка, съпруга и кариеристка. Напълно объркана, 24/7 ангажирана и неудовлетворена от резултатите. Каквото и да правя, все нещо не е наред. Каквото и да постигам, все не съм доволна. Както и да се старая, все съм гузна, че не съм дала всичко от себе си. Напълно характерно за всяка работеща майка, жонглираща между личния и професионалния си живот. Най-вероятно никога няма да намеря правилната формула за решението на този проблем. Ако се откажа от работата си, няма да се чувствам добре, защото я обичам. Семейството си обичам още повече, но не мога да бъда само майка и съпруга. Не че не искам, просто не мога да не гоня вятърни мелници. Откачено и някак присъщо за невротичния свят в който живеем.
 
Прибирам се вкъщи, а той малкият ми и любящ син иска да има майка. Всеотдайна, играеща, любяща, напълно и 100% на разположение на негово величество „Шефа на игрите”, както самият той се нарича.  А аз, напълно изтощена от поредния безумен ден, се чудя как да се скатая от поредната игра „На животни”. Ужасявам се като си помисля, че нямам желание да играя „На животни”. Тиха лудост ме обзема, като си помисля, че играя на тази игра всяка божа вечер от почти две години насам. По-страшното е обаче, че някак не намирам сили да обърна внимание на собственото си дете. Не ме разбирайте погрешно, аз играя с него всяка вечер, независимо от обстоятелствата, независимо от факта дали съм уморена или не. Аз играя, но без да съм способна да се отдам напълно на детската емоция и настроение. Улавям се дори, че някак така почти непринудено предлагам да погледа детско ... най-доброто средство да забравиш за едно дете поне за един час. Обичам го и то много! Искам да играя с него! Искам да бъда добра майка! Какво означава това? Значи ли, че не трябва да правя нищо друго, а да му се отдам напълно? Добрите майки в къщи ли седят само? Не! Работещите майки могат ли да бъдат добри майки? Има ли въобще начин да не съм гузна? Не мога да открия правилния отговор за себе си..., но мисля, че няма как да се спася от това състояние...Винаги нещо ще е за сметка на друго. Няма как да има хармоничен баланс. Постоянно едното ще взема превес над другото.
 
Напълно се обърках и загубих представа за правилно и неправилно. Мисля да продължа и да давам каквото мога от себе си. Пък само времето ще покаже как съм се справила. Искрено се надявам хората около мен да не страдат за това, че искам да имам и личен и професионален живот.