ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Игра на „свържи точките” за пораснали момичета

Игра на „свържи точките” за пораснали момичета

Намерих го сред мотивиращите цитати, споделен от някоя от откачалките, които следвам в пинтерест (там всички сме откачалки, това е едно от изискванията при регистрация). „Всяко нещо, което някога се е случвало в живота ни, ни подготвя за момент, който все още предстои.” Но не знаех дали да го причисля към мотивиращите или към тотално демотивиращите.

Дали така е по-удобно? Да вярваме, че всичко се случва с причина и моментът на „голямото откровение” тепърва предстои? Винаги, винаги, винаги предстои. Това ли е начинът да оправдаем всичките си грешки, прибързани решения, липса на смелост или търпение – да ги представим като част от нечий (не нашият, разбира се) грандиозен замисъл? Или е просто поредното нещо, което да ни невротизира във вечно очакване на бъдещето?

Всяко нещо, което някога се е случвало в живота ни, ни подготвя за момент, който все още предстои.
И дори така да е, дори и да е вярно, че за всичко си има причина и всяко събитие ни води към следващото, доколко е разумно да живеем с тази мисъл? Какво става, ако се окаже, че болките и неприятностите ни, грешките, триумфите в живота ни не са част от космическия план – това по някакъв начин обезсмисля ли ги?

Като малка си играех на „свържи точките”. Върху онези картинки на принцеси в детските книжки за оцветяване. Като малко по-голяма обаче играта на „свържи точките” е увеличила мащаба си и е започнала да се превръща в мания. Любима ми е мисълта на Стив Джобс, например, че можеш да свържеш точките единствено гледайки назад. Втренчването в миналото обаче при мен отдавна е преминало границите на здравословното.Да, изкушаващо е да поглеждаме назад и да се замисляме какво би могло да стане, ако бяхме постъпили по друг начин и защо сме постъпили именно така, както сме. Изкушаващо е също да мислим, че сме част от нещо по-голямо и значимо, че имаме някаква предначертана съдба, предопределена роля, някакво гарантирано място в света. Ако обаче не е така, това по-малко специални ли ни прави? По-малко специални ли прави щастливите случайности в живота ни, които не е било писано да ни се случат, но все пак са се случили, и ето ни сега тук където сме, защото са се случили? Не мога, разбира се, да дам отговор на въпроса има ли съдба или всичко е низ от случайности, но мога да си отговоря на този въпрос: „Ако няма съдба, ако няма някаква кармична предопределеност, това променя ли отношението ми към хората, които са важни за мен и усещането за начина, по който се е развил животът ми до сега?” Не.

Категорично не, защото със съдба или без, нищо, което се случва, не е напразно, съизмерено с един човешки живот. На фона на безкрайната безкрайно разширяваща се Вселена може би да, но на фона на моите двайсет години, на фона на колкото и време да имам още, нищо не е излишно, безсмислено, ненужно, пък дори и да не ме е връхлетяло по неведоми съдбовни пътища.

Колкото до цитата в началото, не мога да го потвърдя или отрека. Знам обаче едно: идеята за предопределението е твърде тежък товар за раменете на бъдещето, а свързването на точките е по-скоро като рисуване с пръчка в пясъка. Дадено ни е само едно непрекъснато изплъзващо се настояще, по една секунда на всяка секунда... и това всъщност не е никак малко.

 

Нели е влюбена в писменото слово и често предозира с него под всякаква форма. Други неща, с които обича да прекалява извън всякакви граници, включват, но не се изчерпват с: шоколадови бонбони, торти, водене на качествени спорове, задушевни разговори на тъмно, скитосване из улиците на града, целувки, меланхолични филми, дървено философстване, както и адреналинопораждащи изживявания от всякакъв тип. „Изтъкана от противоречия” е твърде умерено описание на хаоса в главата й, но подредеността така или иначе никога не я е привличала. Повече от нея можете да намерите в блоговете duringthecherryblossom.blogspot.com и thedailymad-ness.blogspot.com.