ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ина Иванова: "Пиша писмо до безметежния Пловдив, в който довчера живеех с любов"

Мечтаете ли си, ей сега, да запалите колата и да потеглите към любимия Пловдив? Липсват ли ви калдъръмените улици на Стария град, пъстрата басма на хората от Капана, зелените шапки на тепетата? Копнежът ни по Пловдив е и желание отново да се завърнем в лоното на онзи познат свят, чиито стъпки още отекват зад затворените ни врати. Помолихме Ина Иванова, момиче влюбено във вятъра, думите, езика на изкуството и своя град, да ни върне отново това "усещане за Пловдив". 

Ина Иванова е автор на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), "Името на неделята” (изд. „Жанет 45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет 45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви” (изд. „Жанет 45”, 2016), "Криле от папиемаше" (изд. "Жанет 45", 2019).
 

***

Стоим – всеки в дома си. Сред подводните камъни на начина, по който мислим света. „С любов и омерзение”, по балконите и пред отворените прозорци. В очакване на следващите мерки, с предчувствие за необратимост, с надежда, че после няма да забравим.

Март двайсет двайсет е свят на пауза, свят в локдаун. Навън цъфтят дърветата и мирише сладостно, а ние сме поканени да влезем в себе си. Да поразгледаме в тишина, да инвентаризираме, да измием камъчетата, донесени от пътувания и събрани в купички. Да гледаме през прозореца – през моя се виждат Родопите, привечер са мастиленосини, въздухът над тях – златист от приближаващия залез. И ако онова, което пропускахме, тичайки насам-натам, е вглъбението, днес можем да си го позволим.

Времето е плътно като вода.

Търся ежедневно слънчеви зайчета, уча се да бъда слънчево зайче.

Мълча повече, много мълча и много слушам музика. Гледам балетни и театрални спектакли в Мрежата. Не е същото, но е спасително.

Рея се и си пожелавам следващият път да помним по-дълго, че без личното си време за високо изкуство сме погубени.

Вън пролетта избухва. Наблюдаваме (ли) по-жадно.

Разпнати сме между импулсите си за тревожност и взаимопомощ. Сякаш започваме да осъзнаваме - оставени сме да правим избори, които се отнасят и до другите. Дори можем да го вербализираме без страх да звучи кухо и клиширано. Защото бавно, сякаш въпреки себе си, започваме да разбираме – ние сме светът.

Малко преди пролетното равноденствие напускаме обичайните пътеки на ежедневието и меко прохождаме по затревените терени на другото.

Междувременно въздухът става по-чист, шоколадът – по-вкусен, тротоарите примамливо широки, момиче и момче се държат за ръце в латексови ръкавици и гледката е мъчително-красива, почти не виждам деца.

Позволяваме си да излизаме за кратко и не всеки ден.

Имате ли усещането, че живеем във филм?

Празните улици на Пловдив са опустошително елегантен, но някак страховит декор. Някой е стартирал сценарий, който всеки от нас дописва. Времето се движи във всички посоки.

Писмо: на безметежния Пловдив, в който живеехме само до миналата седмица – с любов.

Останалото – както винаги – предстои.

 

5 важни книги, които разкриват тайните на човека и неговото съществуване

 

 

 

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...