Любов и други бедствия

Ингрид Бергман и Роберто Роселини – разказана любов

Когато киното за пореден път събира актриса и режисьор

Когато свършват финалните надписи на филма „Рим – открит град“, Ингрид Бергман е замаяна и безмълвна. До нея е съпругът й д-р Петер Линдстрьом. Нито тя, нито той, нито авторът на филма – Роберто Роселини, предполагат в онзи следобед на 1948 година, че тази прожекция ще промени напълно живота им. „Струва ми се, че дълбоко в себе си бях влюбена в Роберто от момента, когато гледах филма, защото оттогава той беше непрекъснато в мислите ми и аз не можех по никакъв начин да преодолея това“, разказва в мемоарите си актрисата, признавайки, че подсъзнателно е виждала в него изход от двата си основни проблема тогава – брака и живота в Холивуд.

Ингрид вече се е наложила като актриса в Холивуд, изиграла е блестящо ролята си в „Казабланка“, но ако стотици мечтаят за блясъка на киноиндустрията в Града на греха, тя искала да избяга далеч от него. От съпруга си също. И сякаш „Рим – открит град“ се появява точно навреме, защото Бергман не се поколебава да пише на Роселини и да му заяви, че иска да участва в негов филм. Без да подозира, че ще получи неговото възхищение и потвърждение, защото режисьорът бързо пада в плен на изискаността, чара и ангелската красота на Ингрид. И не след дълго тя получава своята покана за Рим. „Знаех, че той ме харесва. По-късно твърдеше, че е казал на Петер, че ме обича. Но по онова време той говореше зле английски и вероятно го е казал на език, който Петер не е разбрал. Сега осъзнавам – бил е сигурен, че ще може да ме спечели, стига веднъж да отида в Италия. Той винаги постигаше това, което желаеше. А в този момент желаеше мен!“.

По това време Роберто все още има връзка с актрисата Ана Маняни, а на първата му среща с Ингрид присъства и съпругът й Петер. Тя е пленена от това, че Роселини няма нищо общо с Холивуд, от тъмните му очи, от думите му, различни от тези, с които я засипвали всички останали. Бил свободен, щедър и истински италиански бохем, който умеел да обича красивите жени. Когато вижда Бергман на живо, веднага я кани за новия си филм, роля, която преди това е обещана на Маняни. Но това не му пречи да промени мнението си и да хване за ръка вече влюбената в него Ингрид.

Когато заминават на пустия остров Стромболи, където снимат първия си съвместен филм, Роселини и Бергман стават неразделни. Място и възможност да се разгори една силна любов, която ще им носи както безумно споделено щастие, така и много болка. Връзката им се превръща в един от най-големите скандали в киноиндустрията. Но Роберто е убеден, че трябва да са заедно и не казва: „Трябва да помислим за Петер и за Ана Маняни“. Той просто я моли: „Ела с мен!“

Ингрид знае какво ще й коства това, но пише писмо до Петер, за да му каже, че остава в Рим с Роберто, осъзнавайки, че там, отвъд океана, до съпруга й е и тяхната дъшеря Пиа. Американската преса е безпощадна към шведската актриса, шведите се отричат от нея, а италианските медии непрекъснато са по петите им.

„Беше истински ад. Толкова много плаках, изплаках всичките си сълзи. Струваше ми се, че вестниците имат право. Бях изоставила съпруга и детето си. Бях една ужасна жена“, пише в спомените си Ингрид.

Роберто обаче не я пуска нито за миг и й дава сила да премине през това да не може да вижда собственото си дете. Има подкрепата и на приятели, сред които е и Ърнест Хемингуей, който в едно от писмата си към нея й пише: „На всеки се случва да взема погрешни решения. Но много често погрешното решение е всъщност погрешно взето правилно решение“.

През по-голямата част от връзката си Роберто и Ингрид водят борба с Петер,  с нежеланието на дъщеря й да се видят и огорчението, което години наред ще среща в писмата на Пиа. Съдът в САЩ също отсъжда тя да остане при баща си, който не е съгласен тя да пътува в Италия. Ингрид има право да я види навсякъде в Европа, но не и там. От връзката си с Роберто актрисата ражда син Робертино и близначките – Изабела и Изота-Ингрид. Но дори и трите деца не успяват да я запазят здрава.

Режисьорът до някъде е изтощен от всичко, през което преминава любовта им, отегчен е и от почти съвършената Ингрид, която е перфектна майка на децата им, добра съпруга, но той има нужда от ново предизвикателство, от нова стръв за творческо вдъхновение. За което не чака много дълго, защото заминава за Индия по покана на Джавахарлал Неру, който искал да раздвижи киноиндустрията в страната си. Именно там Роберто се влюбва в индийката Сонали. Въпреки че тя била омъжена, успява да избяга (както преди това Ингрид) от семейството си и да замине за Италия с Роселини. Изненадващо Бергман приема спокойно развръзката на тяхната любов, предусещаща краха й, и го моли за развод. Малко след това се впуска в обятията на театралният режисьор Ларш Шмид, поредният й опит за щастие.

 

Уолис Симпсън и Едуард VIII: Любов вместо власт