“Можеш да имаш всичко.
Но просто не можеш да имаш всичко наведнъж.”
Опра Уинфри
Искам да пътувам, да ям вкусна и различна храна и да губя часове в пробната на величествения магазин, чиито дрехи правят от мен кралица. Искам да вярвам, че небето е безкрайно, а за мен няма граници - времеви, финансови, пространствени. Искам да прочета всички хубави книги, написани някога и да съсипя зрението си в гледане на прекрасни филми, които да ме разплакват от радост и печал. И въпреки това искам да бъда най-здравият човек на света, чийто ден започва със свободата да бъде себе си и да бъде обичан. Искам да бъда разбирана във всеки един момент и да не се страхувам от онова, което се крие вътре в мен, защото никога не го потискам и забравям напълно.
Искам твърде много, твърде бързо, твърде настоятелно. Но как се живее без да искаш и как се живее с всички тези желания? Кой решава какво е успех и какво трябва да имам в един или друг момент? Кой има право да ме съди? И кое е искрено - опаковката, която ежедневно се усмихва и здрависва с различни хора или съдържанието, известно на малцина? Къде е границата? Кое е важното? Какво да имам? Колко? Защо?...
И най-вече - нужни ли са тези въпроси, за да бъдеш щастлив? Опра казва, че можеш да имаш всичко, но не можеш да го имаш наведнъж. Тогава искам търпение и мъдрост да натрупам всичко бавно, но събирайки следващите парчета успех, да не губя онези, които вече имам.
