Любов и други бедствия

Иван Вазов и Зихра – история за една невъзможна любов

"Какво направи Христо, как успя за кратко време да ми я открадне. Не му простих това досега.”

Иван Вазов и Зихра – история за една невъзможна любов

Казват, че дори най-влюбчивите хора в крайна сметка попадат на клопката на любовта, в която имат очи само за един човек. Тогава сякаш влизат в ход редица незабележими пружинки, които набират инерция и работата постепенно върви към една безнадеждна любов.

Подобна е и историята на Иван Вазов и романтичния му идеал Зихра. Всичко започва когато поетът се отзовава на работа като юрист в Берковица. От историята помним, че тази му кариера не се слави с особен успех заради една спорна издадена от него присъда – над зло куче, която по-късно Алеко Константинов подлага на критика.

Престоят му в Берковица обаче е истинско вдъхновение за Вазов. Животът му прозира от щастие, защото започва да гледа на света през очите на влюбения. Един норвежки автор беше писал, че любовта е пъклена музика, която кара сърцата дори на старите да танцуват. А това важи с особена сила за поетите, които издигат на пиедестал своите музи.

Силните чувства на Вазов са към вдовицата на турския бей Зихра. Тя остава сама след нещастен случай, в който мъжът й се удавя в реката, когато бил много пиян. Известно е, че след смъртта му неин покровител става руски офицер, който я покръства и тя сменя името си на Параскева, която наричат Пеша. Когато се запознава с нея, любовта на писателя пламва  от пръв поглед.

Зихра също не остава безразлична към българския писател. В решителния момент,  когато трябва да напусне града с руския офицер, тя избира да остане с любимия на сърцето си - Вазов. Зихра се превръща в голяма опора за поета, като му вдъхва увереност и нови сили да продължи своето дело. Това обаче не продължава дълго. Чувствата на Зихра се оказват по-нетрайни от тези на Вазов и любовта й отлита безвъзвратно.

Има още...


Офицерите от местния гарнизон се възползват от това и предизвикват интереса на Зихра и измъкват под носа на Вазов любовта на неговия живот.

40 години по-късно Вазов разказва пред дъщерята на техния ръководител:

До ден днешен, след толкова години, имам зъб на него. Бях съдия в Берковица. Тогава там имаше полк. Дойде баща ти, хубавец, млад, елегантен, стегнат подпоручик, получил образованието си във Виена, и в кратко време завъртя девойките ни. Но това не ме засегна. Аз имах една приятелка, една чудно красива туркиня. Какво направи Христо, как успя за кратко време да ми я открадне. Не му простих това досега.”

Тази непрежалима любов на Вазов я превръща в спомен за нещо красиво, което ще живее вечно. Добре известно е, че онзи, който е обичан от поет, остава безсмъртен. Макар любовта им да изгаря бързо, тя заживява пълнокръвен живот в много произведения на Вазов, за да напомня дълго за техния кратък, но жарък романс. И днес имаме възможност да си представим неговата любима, като се насладим на откъс от лирико-романтическа поема "Зихра":

Прекрасна, млада е Зихра,

прекрасна безпорочно,

Селим най-красното избра

растение възточно.

 

От Гюрджистан ли му е дар —

робиня тъмноока?

В очите й гори пожар

и свети страст дълбока.

 

В уста й розови блещят

низ маргари чудесни,

с усмивката си те зовят

целувките небесни.

 

Лице й диша страст и лен,

и райски пожеланья,

въздуха цял е напоен

с любов, благоуханья.

Коса блестяща, кат венец,

е свита на чело й,

покривка тънка, кат димец,

издава ни тело й

 

и негов прелестний размер,

и кожа бяла, гладка,

и шия снежна, кат мермер,

и като захар сладка.

Невена Коканова, за която животът бе просто хоби