Казват, че дори най-влюбчивите хора в крайна сметка попадат на клопката на любовта, в която имат очи само за един човек. Тогава сякаш влизат в ход редица незабележими пружинки, които набират инерция и работата постепенно върви към една безнадеждна любов.

Подобна е и историята на Иван Вазов и романтичния му идеал Зихра. Всичко започва когато поетът се отзовава на работа като юрист в Берковица. От историята помним, че тази му кариера не се слави с особен успех заради една спорна издадена от него присъда – над зло куче, която по-късно Алеко Константинов подлага на критика.

Престоят му в Берковица обаче е истинско вдъхновение за Вазов. Животът му прозира от щастие, защото започва да гледа на света през очите на влюбения. Един норвежки автор беше писал, че любовта е пъклена музика, която кара сърцата дори на старите да танцуват. А това важи с особена сила за поетите, които издигат на пиедестал своите музи.

Силните чувства на Вазов са към вдовицата на турския бей Зихра. Тя остава сама след нещастен случай, в който мъжът й се удавя в реката, когато бил много пиян. Известно е, че след смъртта му неин покровител става руски офицер, който я покръства и тя сменя името си на Параскева, която наричат Пеша. Когато се запознава с нея, любовта на писателя пламва  от пръв поглед.

Зихра също не остава безразлична към българския писател. В решителния момент,  когато трябва да напусне града с руския офицер, тя избира да остане с любимия на сърцето си - Вазов. Зихра се превръща в голяма опора за поета, като му вдъхва увереност и нови сили да продължи своето дело. Това обаче не продължава дълго. Чувствата на Зихра се оказват по-нетрайни от тези на Вазов и любовта й отлита безвъзвратно.

Има още...