ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изчезващият вид "Първа среща"

Изчезващият вид "Първа среща"

Не знам за вас, но аз от доста време не съм получавала покана за среща. Истинска покана за първа среща, на която обектът на моите желания иска да ме заведе на ресторант, кино, кафе или просто на разходка, за да покаже отношение и интерес. Чудя се къде изчезна нормалният човешки разговор между мъж и жена, които се харесват и искат да се опознаят, защото отдавна не съм провеждала такъв.

Напоследък сякаш тази част от взаимоотношенията е заменена от разменяне на погледи в някой бар, запознанство и директно предложение за секс само след няколко питиета. Реплики като “Може ли да те поканя на среща?” и “Ще ми дадеш ли телефона си?” явно вече са напълно старомодни и тотално забравени от представителите на силния пол. А най-странното е, че този модел на поведение започва да се струва съвсем нормален и на нас, тъй като рядко виждаме или получаваме по-различно отношение.

Реплики като “Може ли да те поканя на среща?” и “Ще ми дадеш ли телефона си?” явно вече са напълно забравени.
Много искам да знам защо за мъжете вече не е нормално да канят на среща? Защо ние, жените, свикваме с това и не го изискваме? Лично аз твърдо съм решила да не приемам, разбирам и слушам глупави оправдания! Страхът от обвързване ли е причината или просто времената са такива? Времена, в които нямаш шанса да намериш партньор, опора и стабилност, защото явно никой не търси това или поне не иска да го заяви честно и открито.

Но аз ще се старая да изисквам отношението, което мисля, че заслужавам. И обратно на времето, в което живеем, ще продължавам да търся и вярвам в този застрашен от изчезване вид - "първата среща".

Кристина обича да излиза на среща с града. Да върви дълго пеша, да открива нови интересни места и барове, да завива по малки цветни улички и да се любува на красивата архитектура в столицата. Друго нейно описание, за което приятел й подсказва, е „пресушителката на морето, преброителката на песъчинките“, защото най-спокойна, щастлива и вечна се чувства, когато е близо до морския бряг...