Какво искат жените? Екзистенциален въпрос, който стои в основата на много проблеми в съвременното общество и хиляди разбити илюзии и сърца. Истината е, че повечето ни искания са изключително прости, макар и напълно непонятни за половинките ни. Те сякаш не разбират от намеци, а когато станем директни в исканията си, се превръщаме в невротични луди, които не знаят какво искат.
Колкото и да ми е неприятно да го призная, когато се събудя имам страховит, чорлав вид, който съвсем не се вписва в идеалите ми за привлекателна и секси жена. Рано сутрин просто нямам енергия и сила да посрещна деня с усмивка и приветлив вид. Всичко ме дразни – от факта, че се налага да стана по-рано, за да изпратя децата на училище и детска градина, до факта, че всички ме гледат вторачено и с очакване за разнообразна закуска, досущ като в някой луксозен хотел.
Единственото ми желание е да се върна в леглото, да се завия през глава и да стана час по-късно – все пак почвам работа в девет, а не в седем и половина.
В тези моменти ще съм повече от благодарна, ако мъжът до мен се ангажира да стане по-рано. Така или иначе, обикновено той няма проблем с това, просто не му остава време да се занимава с децата рано сутрин, иска да си изпие кафето на спокойствие и да отиде на работа. Аз това го разбирам много добре, не ме разбирайте погрешно. И аз искам да си направя едно кафе и лежерно да се оправя за работа, ама някак (вероятно по магичен начин) у нас са се настанили две невръстни деца, които искат своето, и всичките им изисквания са насочени към мен, а не към него. Кой е виновен за това?
Кой, кой? Ами, то е ясно – аз. Никой друг не е. Като истинска майка орлица от години се хвърлям в обгрижването им, без да си давам сметка, че така не само лишавам себе си от време, а и затвърждавам презумпцията, че това е мое задължение. Не правете тази грешка, момичета! Отглеждането на деца не е наше изконно задължение и призвание. То е функция на семейството, което обикновено се състои от двама души – мъж и жена. И така, макар и с доста голямо закъснение, и след няколко екзистенциални емоционални срива, аз открих, че това не може да продължава така.
Не само че не ми оставаха сили, но и нервните сривове започнаха да стават част от ежедневието ми, за външния вид даже не искам и да споменавам.
Реших, че това трябва да се промени. И започвам с нещо лесно – лукаво и с много любов го моля той да започне да се грижи за закуската в събота и неделя. Палачинки, пържени филийки, принцеси – все тая. Важното е, че не се налага да ставам преди или заедно с децата, за да се погрижа за тях. Чувството е страхотно, децата са супер щастливи, защото той се е погрижил за тях, а и палачинките – о, те наистина са перфектни. За делничните дни – не знам, може би в един момент ще стигнем и до график, но засега съм благодарна и на това. И да, през почивните дни съм в перфектно настроение, способна да изглеждам добре и готова да му се отблагодаря за отделеното време и грижи. Да не говорим, че и през седмицата постепенно започвам да се чувствам доста по-добре и изпълнена с благодарност, че не съм сама в отглеждането на децата ни.
О, да, едни палачинки през уикенда правят чудеса!
4 ритуала, които ще променят живота ни
