Любов и други бедствия

Какво разказва нашето летище за нашата държава?

Въпросът не е риторичен – летището е първото място, което чужденците виждат!

Какво разказва нашето летище за нашата държава?

Празните рекламни съоръжения на летището в София

Какво разказва нашето летище за нашата държава? Въпросът не е риторичен – в крайна сметка летището е първото, а понякога дори единственото място, което чужденците виждат. То в някаква степен определя очакванията им, настроението им, желанието им да научат повече.

Да си представим, че един случаен турист, марсианец, каца на някое от летищата в Милано, без да има представа къде се намира. Кои са двете неща, които ще попита на изхода – „Какво е Армани?“, „Какво е Версаче?“. Невъзможно е да се подминат рекламите за мода, които са навсякъде. Ако кацне в София – съдейки по наблюденията ми от онзи ден – най-много да попита откъде да си купи цигари.

Не говоря изобщо за неща като хигиена, качество на обслужване или удобство на инфраструктурата – за това сме писали, пък и пътуването с нискотарифни компании много бързо ни убеждава, че тук далеч не сме най-лошият случай. Става въпрос за онова, което трябва да се вижда от първата крачка на нечия земя – самочувствие, национална идентичност, уникалност. Замислих се за това, докато пътувах до Осло през Мюнхен, където ми се наложи да остана доста повече от предвиденото и по принуда разгледах летището доста обстойно.

Всеки, посетил Германия дори веднъж, е наясно, че германците са леко ненормални на тема екология и устойчиво развитие – върху всяка къща има слънчеви панели, боклукът се събира в десет различни торбички и всички носят гуменките си, докато се разпаднат напълно. Това се вижда на мюнхенското летище с излизането от ръкава. Навсякъде има стени, направени от изкуствена трева, върху които пише колко новият терминал е екологичен, икономичен и технологично съвършен. Не съм наясно дали едно летище реално може да не вреди на околната среда, но за пояснение има доста подробна експозиция, която пътниците с много време, като мен, могат да разгледат и прочетат. Освен това е приветливо с всички тези зелени пространства.

За екологията – ясно. Какво друго разказва за Германия летището на Мюнхен? В една от нишите на терминала има филиал на Техническия музей в Мюнхен – най-големият в Германия. Има изложен самолетен двигател на BMW, много перки от самолети и интерактивни екрани, на които музеят може да се разгледа виртуално.

има още...


Освен това на екраните навсякъде вървят реклами, в които се виждат гледки от града. Мюнхен е страхотен град – ако не вярвате, може да се убедите още на летището.

Осло – едно от любимите ми места в Европа. Още помня първия път, когато кацнах на летището в Осло, цялото направено от дърво и панели, имитиращи скреж и сняг. Има и стена от горски мъх – изобщо ясно е какво ни чака отвън, особено в студените месеци. И понеже на север светлината през зимата е оскъдна, къщите са пълни със стъклени предмети, особено по широките первази на прозорците – обърнете внимание, ако попаднете в скандинавска държава. А вместо тези обяснения в залата за багажа на летището в Осло по земята има направени малки ниши (под прозрачни плочки на пода) и там има поставени разноцветни стъклени предмети. Красиво и красноречиво, нали?

А в коридора към изхода, в голяма витрина по средата, която не може да не бъде забелязана, има две картини на Едвард Мунк – абсолютно истински, заем от музея му в Осло. Мунк е най-известният норвежки художник и ако това не е ясно на гостите на Осло, то им е съобщено и показано нагледно още на летището.

Какво има на софийското летище? На екраните се върти от месеци, ако не от години, филмче за това как да си купим кроасан от някакво кафене, което аз лично не зная къде се намира. Сега има и реклама на Wizz Air с новата им дестинация. Това е. Онзи дълъг и красив клип за Пловдив като Европейска столица на културата явно не е достоен да бъде показван. Съоръженията за реклама са празни поне 70% – ето това са лентите за багажа:

А това са колоните:

Аз наистина не разбирам какъв е проблемът да се сложи снимка на храма „Александър Невски“, на Рилския манастир, на Копривщица, картина на Майстора, на Златю Бояджиев? Да си стоят там, докато някой плати и купи съоръженията. Да показват, че в България има приказни неща, които си заслужават да бъдат видени. И да направят летището ни по-красиво, изразително и интересно.

Впрочем в момента летището също казва нещо за нашата държава – то е безлично, безинтересно, естетически разочароващо и абсолютно пренебрегващо любопитството и вкуса на хората. Добре дошли в България!