ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Камшикът на толерантния

Камшикът на толерантния

Доскоро бях един гордо толерантен човек.  Спала съм в цигански катун (на чисто бял чаршаф), цигани са ми приятели и са идвали на гости в къщи при моите деца, имала съм любовни връзки с хора с тъмна кожа – турци, араби и африканци, общувам редовно с деца от домове, имам близки приятелства с гей мъже и жени, които обичам без да се чувствам застрашена (освен понякога съблазнена), имам приятели милионери и такива, които едвам свързват двата края.  Сред близките си имам расисти, националисти и дори комунисти.  Въпреки моята шарена среда и живот, днес съм гневно нетолерантна.  Искам да затворя в бежански лагери или да изпратя в Сирия всеки, който защитава националистична, расистка или общо казано ксенофобска теза.  „Престъпленията от омраза“ са де факто „престъпления от страх“.  Омразата е страх, нехаресване на нещо вътре в теб, което виждаш отразено отсреща.

 По случай 16 ноември – денят обявен от ООН за Ден на толерантността, се срещам с парадокса на толерантността:  трябва ли да толерирам нетолерантните?  Мога ли? Искам ли?

 Парадоксът идва от факта, че  толерантният човек може да бъде антагонистичен спрямо нетолерантния, следователно нетолерантен към него.  Групи, които са нетолерантни трябва да бъдат търпени само ако не застрашаватсигурността надруги членове наобществото. 

Искам да затворя в бежански лагери или да изпратя в Сирия всеки, който защитава националистична, расистка или общо казано ксенофобска теза.
Срещу тях е задължително да се реагира с аргументи, а в момента, в който те започнат да са заплаха, да се вади и камшик.  Държавата и хората, които не реагират на ксенофобия и расизъм са съучастници, а всяка институция трябва да се разследва по отношение на начина, по който систематично създава условия за престъпления от омраза.  Съветът на Петър Дънов „гневи се, без да си разгневен“  е трудно постижим, но е добре да се пазим от сътворяване на Толерантни лагери на смъртта (Death Camp of Tolerance, епизод на SouthPark).

„Ние сме семейство: да образоваме децата си за по-мирен свят“ е една от многото инициативи на ООН по света, свързани с тези чествания последните години.  Виждаме умиляващи фотографии на шарени ръце и безбрежно ухилени старци, деца, социални работници, кино звезди и политици.  Тези образи и действия са вдъхновяващи и красиви, но натоварват със символи, а не толкова със съдържание. 

Какво значи да си толерантен и каква е разликата с процеса на приемане на някого?

Толерантността е способността и желанието да търпиш съществуването на мнение или поведение, с които не си съгласен, докато в същото време поддържаш ниво на учтивост и уважаваш правото да има различно от твоето мнение, дори когато си убеден, че е грешно.  Приемането е действие или процес да възприемаш някого като адекватен,  подходящ и равностоящ (обикновено свързано с допускането в дадена група).Има много лицемерие в толерантността.  До голяма степен е свързана с външни прояви на учтивост и полираност, а не с наистина тежката категория на това да приемеш някого като равен.  Все едно да поканиш някого да ти „оцвети” компанията, но в същото време да не му обръщаш никакво внимание.   Въпреки това, толеранстността е първата крачка, тя създава устойчиво статукво, многообразие и естествена среда в унисон с многообразието на природата.

Една моя приятелка, която ми е като сестра близка, ми сподели, че като тийнейджър е била скинхед и е ритала с кубинки виетнамци и със смущение, но категорично откровено заяви, че не се срамува от това.  За миг замълчах да усетя има ли промяна в чувствата ми към нея.  Няма.  Не искам да я пращам в бежански лагер или в Сирия, което много противоречи на първоначално заявения ми гняв.  Аз не я толерирам, а я обичам и съм я приела – не само яде на моята маса, всъщност по-често аз на нейната, но и определено доста внимание си обръщаме.

Какво се случва в нас, когато изпитваме силна омраза и неприемане към някого?

Карл Юнг казва по въпроса, че винаги, когато изпитваме прекомерна емоционална ангажираност с любов или омраза, на дъното стои проекция. С други думи, проекцията е неволево пренасяне на нещо несъзнавано, което е вътре в нас върху един външен обект.  Омразата е винаги проекция на вътрешните ни страхове.  Ксенофобията  прави от някои хора лайна, а за обратния процес никой не помага.  Тези, които се опитваме да станем отново хора, ще трябва да преминем през собствените си фантазии и илюзии, защото иначе ще виждаме лайната само в Другия, който според аналитичните доказателства от Фройд насам, не съществува (мисъл на Евгени Генчев).

Лесно е да искаш да промениш света без опасността да промениш субективната си позиция.  Сериозната работа е когато човекът, който нанася промяната, е готов да плати лична цена в унисон с известната формула на Ганди да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света.  Ние сме подвластни на нецензурни подземни навици, които е много трудно да се променят, затова мотото за еманципиране от подобни нехуманни вярвания може да бъде цитатът от Вергилий, който Фройд избира в Интерпретации на сънищата: Archeronta movebo – Дръзни да разместиш подземното.

Предлагам и тези пет ключа как да станете по-толерантни:

  1. Разровете си подсъзнателните фантазии: огледайте себе си в хората, към които изпитвате неприязън и омраза, какви конкретни страхове предизвикват във вас, изпитвате ли чувство за вина, приемате ли собствените си негативни черти и емоции, добри ли сте към себе си…
  2. Образовайте се и образовайте: какво е война, какво е престъпление от омраза, гледайте видео материали – те слагат лице и очовечават иначе интелектуализирани проблеми, гледайте игрални филми за хората, към които изпитвате предразсъдъци; проявете инициатива в училищата, в които ходят децата ви 
  3. Говорете с децата си: измислете заедно ваша собствена молитва за мир, влезте в детайли за какво и защо се молите; молитвата подразбира едно разумно общуване с разумните сили в природата и е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото
  4. Помогнете: направете нещо в полза на някой, когото смятате за по-низш от вас и после сверете чувствата си към същия този човек
  5. Пътувайте: няма никакво значение дали ще отидете до Кокалянския манастир или ще отскочите до Филипините, всеки според възможностите си излиза от зоната си на комфорт и статукво, за да разшири светогледа си; бъдете буквалисти – светоглед  се разширява и като гледаш свят, повече свят

----------- Профил и други статии на Лилия София Попганчева

Работата ми включва индивидуална и семейна терапия, коучинг, спортна психология за юноши и възрастни, тематични семинари и социални проекти с общата цел да съдействам развитието на личния потенциал в път на реализация и щастие. Имам диплома за групов аналитик от Виенски университет „Зигмунд Фройд“, магистратура Артистични психо-социални практики, НБУ, специализации по...