Ще започна така – има големи умове, има и големи души. Снощи се срещнах с две големи души – двама духовни учители от Австралия – Риши Йога Дивали и Риши Нитябодха, последователи на традицията на Сатянанда йога. Тя в миналото си – арт директор в голяма агенция, той в младостта си – металург. Но това няма значение.
Вчера…
Помниш ли с какви дрехи беше вчера?
Помниш ли какво вечеря снощи?
Помниш ли с какво вчерашният ден беше сам по себе си различен?
Аз много често не помня, не мога да отлича дните си като отделно скулптурно произведение, като отделна картина или като отделено произведение на изкуството. Дори често не знам точната дата. Колко жалко.
Но вчера не беше така. Беше по друг начин. От началото на работния ден, от 8.40 ч. организирах срещи и планирах проекти, ходих на – честно, не ги преброих – много срещи с колеги, като непрекъснато се консултирах с календара коя дата е днес и до коя дата какво трябва да стане, колко часа е и в коя зала за срещи трябва да отида, на кой етаж, в кое крило на сградата…Въобще как сме живели без телефони и онлайн календари, не знам. Всичко това в непрекъснато темпо. В 17.50 ч. успях някак да се откопчая от офиса. И тръгнах. За срещата на Риши Дивали и Риши Нитябодха с нас, хората от клуба на нашата йога асоциация.
И с тази среща този ден застана сам по себе си като един монумент, спирка, фундаментално прекъсване в обичайния поток на съзнанието ми. В тази много задушевна и приятелска среща – не мога да кажа лекция – с тези светли души ми просветнаха много, много ярко някои неща.
Ярко, ярко…
Ярко в думите им видях поведението си, видях какво трябва да правя, как да се справям със страховете си, как да следвам собствената си уникална мисия като човек…
Риши Нитябодха /той/ даде едно неочаквано определение за йога, което – Бога ми – в този момент отлично пасна в картинката на сегашните ми усилия. Каза, че в крайна сметка йога е изправянето срещу собствените ни страхове и психични преживявания. Когато човек се занимава с йога, това е един личен кръстоносен поход за освобождаването на собствения ум. При това положение много неща, минали и неосъзнати преживявания, започват да излизат от подсъзнанието на повърхността и да се въртят в ума, предизвиквайки вихрушка от размисли и емоции. Объркващи, тъжни, освобождаващи, укрепващи… просто трябва да ги разпознаем. [[quote:0]]
За да се справим, правилно за нас е да се заемем с усърдна, упорита, отдадена работа. Да превърнем ежедневните си дела, действия и усилия в карма йога – т.е. да вършим нещата по възможно най-добрия начин, с максимално правилната нагласа, без отлагане, без да мислим за крайния резултат, най-осъзнато, най-ефективно и най-правилно. „Най-правилно“ от гледна точка на йога се свързва с концепцията за дхарма – дхарма е правилността и уместността на извършваните действия с оглед природата на нещата, с оглед твоята собствена природа и природата на хората, с които общуваш. Тя е търсенето и постигането на баланс. Дхарма е да изразиш себе си и да не потискаш талантите, които носиш, напротив, да работиш усърдно и тези таланти да дадат плодове, ползи, радост за други хора. Дхарма е заложената в теб мисия, която трябва да откриеш и да работиш здраво, за да я реализираш. Нещо такова.[[quote:1]]
Тази упорита работа е единственият начин да се справиш със себе си, с егото си. Това е единственият начин да освободиш ума си. Да го освободиш от … себе си, от копнежите, желанията, неудовлетворенията на собственото его. Това е начинът да се откъснеш, да престанеш да се идентифицираш със страховете си и да се срещнеш лице в лице с тях.
Риши Йога Дивали /тя/ напомни прекрасните думи на Свами Сатянанда: Ревете като лъвове и се изправете лице в лице със своя ум и собствените си страхове.
Страхотни думи, с толкова енергия и толкова окуражаващи!
Най-хубавото е, че този уикенд ще прекарам с тези двама прекрасни учители семинар в провинцията и сто на сто после ще има какво да напиша тук.
Живейте щастливо! Обичам ви!
