Какво разказва нашето летище за нашата държава? Въпросът не е риторичен – в крайна сметка летището е първото, а понякога дори единственото място, което чужденците виждат. То в някаква степен определя очакванията им, настроението им, желанието им да научат повече.
Да си представим, че един случаен турист, марсианец, каца на някое от летищата в Милано, без да има представа къде се намира. Кои са двете неща, които ще попита на изхода – „Какво е Армани?“, „Какво е Версаче?“. Невъзможно е да се подминат рекламите за мода, които са навсякъде. Ако кацне в София – съдейки по наблюденията ми от онзи ден – най-много да попита откъде да си купи цигари.
Не говоря изобщо за неща като хигиена, качество на обслужване или удобство на инфраструктурата – за това сме писали, пък и пътуването с нискотарифни компании много бързо ни убеждава, че тук далеч не сме най-лошият случай. Става въпрос за онова, което трябва да се вижда от първата крачка на нечия земя – самочувствие, национална идентичност, уникалност. Замислих се за това, докато пътувах до Осло през Мюнхен, където ми се наложи да остана доста повече от предвиденото и по принуда разгледах летището доста обстойно.
Всеки, посетил Германия дори веднъж, е наясно, че германците са леко ненормални на тема екология и устойчиво развитие – върху всяка къща има слънчеви панели, боклукът се събира в десет различни торбички и всички носят гуменките си, докато се разпаднат напълно. Това се вижда на мюнхенското летище с излизането от ръкава. Навсякъде има стени, направени от изкуствена трева, върху които пише колко новият терминал е екологичен, икономичен и технологично съвършен. Не съм наясно дали едно летище реално може да не вреди на околната среда, но за пояснение има доста подробна експозиция, която пътниците с много време, като мен, могат да разгледат и прочетат. Освен това е приветливо с всички тези зелени пространства.
За екологията – ясно. Какво друго разказва за Германия летището на Мюнхен? В една от нишите на терминала има филиал на Техническия музей в Мюнхен – най-големият в Германия. Има изложен самолетен двигател на BMW, много перки от самолети и интерактивни екрани, на които музеят може да се разгледа виртуално.
има още...
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...