Винаги съм смятала, че сме интелигентен, оправен и културен народ. Преди пет години се върнах да живея в България и оттогава наблюдавам как страдаме от самоунищожително културно разтройство. С времето страната ни се самоизяжда, лишавайки се от основен елемент на качествения начин на живот – културата.
Днес наблюдавам как изоставеното кино “Европа Палас”, известно още като кино "Благоев", ще се превърне в поредния столичен супермаркет.
“Колкото повече, толкова повече” у нас важи за аптеките, банките и големите вериги магазини (без да забравяме бинго залите и заложните къщи).
Какво остава за всички други – онези химери, наречени киносалони, театри, галерии? Те майсторски са оставени да се рушат с години, а после се говори, че народът бил гладен. Ами ще бъде, като единствената храна, която му се дава, е тази за тялото. А другата? Онази за душата, която поддържа духа силен, положителен и съзидателен?
Отговорът е: нищо или почти – сухи трошички, които ни пресядат в гърлата. Това ли е българската алея на славата – осеяна със звездни акции, намаления и топ промоции...