ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: С влака до Пловдив

Хейтминутка: С влака до Пловдив

БДЖ е едно малко копие на цялата държава – хората са нормални и си вършат работата, системата е абсурдна до безумие, навсякъде цари разруха и мръсотия.

Не е нужно човек да се вози на влак, за да е наясно с всичко това, но аз го проверих лично този уикенд, пътувайки с бързия влак до Пловдив и обратно. Поводът – откриващият уикенд със събития за обявяване на Пловдив за Европейска столица на културата. Съдейки по бомбастичните прес съобщения на община Пловдив, си представях, че транспортът до Пловдив ще е претъпкан и се спрях на влака като най-комфортно превозно средство.

Първият ми сблъсък с БДЖ е през сайта им. Да се намери разписание на влаковете до Пловдив е сравнително лесно и отстрани дори пише „купи билет онлайн“. Очарована от тази дигитална революция, отивам на въпросната страница. Там се продават билети само за два (от общо десетина) влака за деня и нито един от тях не е този, който ми трябва. Аз не съм програмист, но за мен е загадка как се прави електронен магазин така, че продава билети за едни влакове, а за други не? Алгоритъмът не е ли напълно идентичен?

Следва бюрото на БДЖ в подлеза на НДК. Купувам си двупосочен билет първа класа със запазено място. Местата се продават от едни дълги хартиени листа, подшити отстрани с телбод, също както ги помня от дете, когато пътувахме със спален вагон до морето. Това, уверявам ви, беше много отдавна. Цената на мястото е 50 стотинки – това е вероятно най-евтината стока в държавата, но както ще установя впоследствие, никой не я плаща така или иначе.

БДЖ е единствената железопътна компания в Европа, която струва по-евтино от автобус и стига по-бавно. Вероятно за нормалните европейци това изглежда пълен абсурд. Впрочем за тяхно добро се надявам, никога да не се качват на влак. За човек, който не чете кирилица, не пресича пероните отгоре и не е добре подготвен физически, този вид транспорт е крайно непрепоръчителен. Защо е физическата подготовка ли – а пробвали ли сте да отворите вратите между вагоните? А вратата на тоалетната не се заключва и трябва да се подпира с крак – това изисква доста гъвкавост, уверявам ви.

Влакът до Пловдив няма първа класа. Изобщо. Така моят по-скъп билет се оказва напълно ненужен и в двете посоки, но понеже аз съм така или иначе почти единственият пътник във влака, мога да си седя,

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...