Любов и други бедствия

Хората, тръгнали наникъде

С чадъри, с кучета, с малки деца в колички, разсъблечени под парещите лъчи на слънцето, нищо че "там е планина и езеро, не може да е много топло", те крачат върху жълтия килим.

Хората, тръгнали наникъде

Снимки: Елена Миланова, Левена Лазарова 

Толкова положителна енергия не съм чувствала почти никога през живота си, освен на няколко концерта или на пълното слънчево затъмнение, което имах щастието да видя с очите си преди години.

С чадъри, с кучета, с малки деца в колички, разсъблечени под парещите лъчи на слънцето, нищо че "там е планина и езеро, не може да е много топло", те крачат върху жълтия килим. Стари, млади, красиви, умни, некрасиви, непретенциозни или сноби, всякакви. Хора от цял свят, говорещи на всякакви езици. Хора, отишли да видят, да се разходят и да опитат от това преживяване на сетивата, наречено "Плаващите кейове". Без много разсъждения и без много претенция, без опит за поставяне в рамки, както казва самият Кристо - те просто вървят, без да отиват никъде. И в това има толкова много търсене на смисъл, че просто е удивително!

Това са хората на Лаго д'Изео, тръгнали наникъде.

И още - никога не ми е било толкова приятно да чувам българска реч в чужбина...