Любов и други бедствия

Къмпинг ли? Не, благодаря, не е за мен!

Някои неща не се променят с годините. Глезеното момиченце става глезена жена.

Къмпинг ли? Не, благодаря, не е за мен!

Някои неща не се променят с годините. Глезеното момиченце става глезена жена. Нищо от преминалите през теб събития, в които си оцелял и които теоретично са те калили, не е променило това. Да, мислено поемаш дълбоко въздух, затваряш се като в мида и се оставяш на течението на неудобната и убиваща реалност, докато можеш да слезеш на брега, където да крачиш удобно, без разните дребни и едри камъчета да ти убиват и корените на неуредиците да те препъват.

С други думи, не става от мен къмпингар. Прелестите на независимото плажуване не ме привличат и макар да успявам да ги преживявам, оставят у мен тревога и звънтящ спомен, предупреждаващ: "внимание, това не е твоето, стой по възможност далеч от него".

Последното потвърждение на тези изстрадани с тялото ми и оставили следи в паметта ми истини се случи на тазгодишното ми около десетдневно гостуване в къмпинг "Градина". Гостуване, мотивирано от желанието да присъствам и на рождения ден на моя голям внук, който скоро ще порасне толкова, че няма да му е до това да събира на този свой празник баби, нещо съвсем нормално и в логиката на живота. Така че докато все още това не се е съвсем случило, аз се "възползвах" и отидох да го видя и да поостана с него и семейството му на брега на Черно море. [[quote:0]] Първото, което ме поотмести от равновесието (признавам си, очакванията ми съзнателно бяха за екстремни условия), бе разстоянието до общите помещения, където са тоалетните. Да, дойде ми в повече! Е, вярно, те бяха чисти и видът им, с който макар отдавна да не се бях сблъсквала, е от тип неизбежен за място, използвано от голям брой хора. Пък и заниманията ми с йога и ци гун придобиха смисъл: не си изкълчих става, нито се схванах в неудобна и притеснително уронваща доброто ми име поза.

Разбира се, като една истинска и натурална "принцеса Капчица", бях ужилена от оса, премеждие, успешно преодоляно благодарение наличието на така необходимите на летуващи с деца медикаменти. Успях да се изрина от слънцето, съчетано с морската вода, независимо от факта че прекарвах времето си на сянка. Колкото до "забележителната" прическа, с която се сдобих благодарение на вятъра и водата за къпане, тя дори ме умили, създаде ми усещането, че съм се извисила над подредеността и еснафското приличие, завърнала съм се в свободата на детството... Въпреки това, като се прибрах, бях доволна, когато успях да премахна от себе си поне една кофичка с пясък и бързо да се приведа в удобната си привидност.

За щастие, не съм шофьор, така че неволите от този тип ми бяха спестени, но ако бях... е, предполагам щях да придобия опит за евентуално бъдещо пребиваване в пустинята.

Пясъкът е една от неизбежните и вездесъщи съставки при пребиваването на къмпинг. Той е в току-що измитата чиния и чаша, хруска в извадения от хладилника сладолед, между чаршафите е, прави естествен пилинг, докато вървиш... Честно казано, появява се поне два-три дена на невероятни места и след като сте се прибрали, но тогава снизходително дори умилява. [[more]] Но колкото и да "премествам" неудобствата в графа романтика сред природата, не мога да не подмина натрапващото се сравнение с подобни места из цивилизования свят. Там макар и доста от помещенията, служещи за хигиена, "кулинария" и други услуги като например пране и гладене, също да са за общо ползване, ги има и функционират. Ала дори по времето на социализма къмпингите имаха някаква по-сносна организация, поне съществуваха асфалтирани алеи в тях и осветление!

Разбира се, една истинска принцеса стоически ще издържи на сутрешното подтичкване с напрегнат израз към WC, ще подмине захвърлените черни дамски пликчета, ще вземе душ с нагрята от слънцето вода, която първо е "ах" (гореща), а после - "олеле" (студена), ще удържи на набезите на излизащите по залез големи бръмбари, бръмчащи като вертолет, просто ще си сипе джин в чашата с тоник  или ром в тази с кока-кола и ще премине през това и още каквото й се поднесе, без да се лигави.  Но няма как да каже, че й харесва.

Така че... къмпинг ли? Не, благодаря, не е за мен, пък нека да съм глезла.