Обичаме да именуваме нашите пътувания.
Преди време с приятели бяхме в Рим под надслов GPS – “джелато, пица, спагети”. В Германия изкарахме страхотна седмица с децата със слоган Къде е ножът? (заради параноичното преследване от страна на една германка, която си беше въобразила, че децата ни ще направят “нещо” със сервизните им ножове, а въпросните кротко копаеха дупки около езерото и дълбаеха дървесни кори за лодки). Това лято пътуването до Монталчино (меката на едно от любимите ни червени вина) го описахме с Meal without wine is called breakfast.
Днес летим към Париж по три повода. Единият е мотото на пътуването ни – 14 years of marriage out of 21 years of love affair.
Ние сме на 39 г. и сме заедно, откакто бяхме на 18. Тридесет и девет звучи като да си толкова млад, че сякаш си на 18. Достатъчно млад. Но когато сметнеш, че разликата между тях е 21, означава, че сме заедно от 21 години. Това кара хората да замълчат, да повдигнат дясна/лява вежда или да се вгледат по-обстойно в бръчките по лицата ни, или въобще да ни огледат, сякаш ни виждат за първи път.[[more]]Но когато тези 21 години са били забавни, креативни, конфликтни, но не обидни, когато сме пътували заедно до края на света, а също и два пъти до Шейново, когато сме посрещали приятели и сме поливали срещите с вино, а също сме изпращали родители... завинаги, но заедно... Тогава математиката бърка. Тогава 21=1. Миг от нашия живот. Онова клише “сякаш беше вчера”.
14 октомври 2014 г. – 14 години брак от общо 21 години любов...
Пожелаваме си го пак.
