Прекрасно знаем, че тази жена от нищо може да направи шапка и скандал, и то така, че светът да бъде пленен от идеите ѝ в продължение на десетилетия. Името ѝ е Габриел Шанел. За нас тя е просто Коко. Тя е от онези личности, чийто живот е разделен на „преди“ и „след“. Вододелът е един мъж – Артър Кейпъл, който е обичал да бъде наричан Бой. Макар и да е един от многото мъже, преминали през живота на Шанел, също като Етиен Балзан, Салвадор Дали, Дмитрий Павлович, Рьоверди и много други, Бой остава вечната любов на Коко, а след смъртта си той се превръща в неин меланхоличен копнеж.

За Габриел периодът, преди да срещне духовното си продължение в лицето на Кейпъл, е обусловен от стремежа й да намери своето място във висшето общество. Детството ѝ е само повод за догадки. И до днес липсват напълно потвърдени сведения за ранния живот на модната икона. Мракът, който задушава дните на детството ѝ, е толкова тежък, че не намира място дори и в официалната ѝ биография. Самата Габриел съзнателно спестява някои подробности от тези свои години и преиначава други. 

Едно е сигурно: Коко е родена в многодетното семейство на селския търговец Албер, а появата ѝ на бял свят е незначителна за родителите ѝ. Ето защо на никого не прави впечатление, че детето е вписано в акта си за раждане с фамилията Шаснел. На 12 години попада в манастира сиропиталище "Обазин". Майка ѝ е починала от туберкулоза, а баща ѝ лъже децата си, че търси по-добре платена работа. Вместо това той напуска дома си, като оставя в душевността на Коко един огромен и непреодолим страх – този от изоставяне, който се усилва след всяка неуспешна любовна връзка и който е непоносим след смъртта на Бой. 

Дните в "Обазин" са мрачни и монотонни. Там Габриел се научава да шие – едно съдбоносно умение за модния свят, който ще сътвори. Също така обича да запълва времето си с четене на сладникави любовни романи. Въпреки това се твърди, че остава неграмотна: пише писма в изключително редки случаи, като това не убягва дори на Салвадор Дали – един от бъдещите ѝ любовници. Интерес буди моментът, в който Шанел напуска сиропиталището. В търсене на препитание, заедно с една от далечните си роднини, Адриен, пеят в парижките кабарета. Там Габриел става популярна с песните Ko Ko Ri Ko и "Кой е виждал Коко на Трокадеро?". За да я извикат на бис, тълпите са скандирали „Коко, Коко!“. Така момичето спечелва своя знаменит прякор. Шанел работи и в шивашка работилница, където става любимка на офицерите, в частност на Етиен Балзан, с когото заживява в шато  Royallieu и се докосва за пръв път до охолството. Същият допринася за отварянето на бутика за шапки. Това е първият голям любовен трепет, несравним с това, което ще изпитва по-късно с приятеля на Балзан, Артър. 

Годината е 1908-а, а мястото – едно шато в По, където Етиен е канен ежегодно. В спомените на Габриел са запечатани красивите пейзажи на околностите, игрите на поло, конете и... Артър. За него се знае, че е невероятен играч на поло и не по-малко добър ездач, а също и ценител на женската красота, която не е трудно да привлече към себе си. Миналото му, също като това на Габриел, е смътно, погледнато от днес. Според биографични сведения е наследил мини за въглища и корабоплавателни компании. Знае се също, че е участвал в Първата световна война, на която посвещава своя труд Reflections on Victory. Бил е и секретар във Версайската конференция. 

И докато съдим за живота на Артър по думите на Шанел, то усетът му за добрия предприемач е безпогрешен. Такава за него е Габриел. Ето защо през 1911 г. с помощта на Бой легендарният адрес „Камбон 31“ се сдобива със своята забележителна и неповторима наемателка. Не само адресът претърпява промени. Някогашният стремеж към независимост и свобода е паднал в жертва на един от малкото компромиси, които Шанел прави. 

Артър е мечтаният човек за Коко. За нея той е единственият носител на голямото щастие, а заедно с това – и причинител на цялата последвала скръб. Заради Кейпъл Шанел най-сетне попада в средите на висшето общество и се откъсва завинаги от своите провинциални корени. Именно това е една от големите мечти на модната икона. Връзката с Артър осигурява на Габриел скъпи вещи и лукс, но и ценни знания, заради които може да нарече себе си дизайнер. А вярата, която Бой има в любовницата си, е причината Chanel да бъде империята, която познаваме днес. Отново заради любовта си Кейпъл гордо носи дрехите на своята любима жена и насърчава развитието ѝ по всички възможни начини, сред които и финансиране на разрастващия се бизнес, който по-късно ще спечели овациите на модните издания.  

В отношението си към своята любима Артър остава безпощадно откровен. Гордостта, която понякога е породена и от наивно очакване на грандиозни успехи, напуска Коко само за нощ. Това става с развенчаването на митовете за нейното благосъстояние: парите, с които разполага охолно, принадлежат не на нея, а на банката. Кулминацията на диалога са фразите: „Ти си горда и ще страдаш!“ и „Не забравяй, че си жена“. С това несломимата амбиция на иконата единствено получава своето ускорение към световната модна сцена. Въпреки всички препятствия, скърби и войни Шанел никога няма да изневери на своя бизнес. И да, тя често забравя, че е жена. Така се превръща в дамата, прекроила облика на света. 

Има и още...