ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Коко Шанел и Артър Кейпъл: любов без (щастлив) край

Прекрасно знаем, че тази жена от нищо може да направи шапка и скандал, и то така, че светът да бъде пленен от идеите ѝ в продължение на десетилетия. Името ѝ е Габриел Шанел. За нас тя е просто Коко. Тя е от онези личности, чийто живот е разделен на „преди“ и „след“. Вододелът е един мъж – Артър Кейпъл, който е обичал да бъде наричан Бой. Макар и да е един от многото мъже, преминали през живота на Шанел, също като Етиен Балзан, Салвадор Дали, Дмитрий Павлович, Рьоверди и много други, Бой остава вечната любов на Коко, а след смъртта си той се превръща в неин меланхоличен копнеж.

За Габриел периодът, преди да срещне духовното си продължение в лицето на Кейпъл, е обусловен от стремежа й да намери своето място във висшето общество. Детството ѝ е само повод за догадки. И до днес липсват напълно потвърдени сведения за ранния живот на модната икона. Мракът, който задушава дните на детството ѝ, е толкова тежък, че не намира място дори и в официалната ѝ биография. Самата Габриел съзнателно спестява някои подробности от тези свои години и преиначава други. 

Едно е сигурно: Коко е родена в многодетното семейство на селския търговец Албер, а появата ѝ на бял свят е незначителна за родителите ѝ. Ето защо на никого не прави впечатление, че детето е вписано в акта си за раждане с фамилията Шаснел. На 12 години попада в манастира сиропиталище "Обазин". Майка ѝ е починала от туберкулоза, а баща ѝ лъже децата си, че търси по-добре платена работа. Вместо това той напуска дома си, като оставя в душевността на Коко един огромен и непреодолим страх – този от изоставяне, който се усилва след всяка неуспешна любовна връзка и който е непоносим след смъртта на Бой. 

Дните в "Обазин" са мрачни и монотонни. Там Габриел се научава да шие – едно съдбоносно умение за модния свят, който ще сътвори. Също така обича да запълва времето си с четене на сладникави любовни романи. Въпреки това се твърди, че остава неграмотна: пише писма в изключително редки случаи, като това не убягва дори на Салвадор Дали – един от бъдещите ѝ любовници. Интерес буди моментът, в който Шанел напуска сиропиталището. В търсене на препитание, заедно с една от далечните си роднини, Адриен, пеят в парижките кабарета. Там Габриел става популярна с песните Ko Ko Ri Ko и "Кой е виждал Коко на Трокадеро?". За да я извикат на бис, тълпите са скандирали „Коко, Коко!“. Така момичето спечелва своя знаменит прякор. Шанел работи и в шивашка работилница, където става любимка на офицерите, в частност на Етиен Балзан, с когото заживява в шато  Royallieu и се докосва за пръв път до охолството. Същият допринася за отварянето на бутика за шапки. Това е първият голям любовен трепет, несравним с това, което ще изпитва по-късно с приятеля на Балзан, Артър. 

Годината е 1908-а, а мястото – едно шато в По, където Етиен е канен ежегодно. В спомените на Габриел са запечатани красивите пейзажи на околностите, игрите на поло, конете и... Артър. За него се знае, че е невероятен играч на поло и не по-малко добър ездач, а също и ценител на женската красота, която не е трудно да привлече към себе си. Миналото му, също като това на Габриел, е смътно, погледнато от днес. Според биографични сведения е наследил мини за въглища и корабоплавателни компании. Знае се също, че е участвал в Първата световна война, на която посвещава своя труд Reflections on Victory. Бил е и секретар във Версайската конференция. 

И докато съдим за живота на Артър по думите на Шанел, то усетът му за добрия предприемач е безпогрешен. Такава за него е Габриел. Ето защо през 1911 г. с помощта на Бой легендарният адрес „Камбон 31“ се сдобива със своята забележителна и неповторима наемателка. Не само адресът претърпява промени. Някогашният стремеж към независимост и свобода е паднал в жертва на един от малкото компромиси, които Шанел прави. 

Артър е мечтаният човек за Коко. За нея той е единственият носител на голямото щастие, а заедно с това – и причинител на цялата последвала скръб. Заради Кейпъл Шанел най-сетне попада в средите на висшето общество и се откъсва завинаги от своите провинциални корени. Именно това е една от големите мечти на модната икона. Връзката с Артър осигурява на Габриел скъпи вещи и лукс, но и ценни знания, заради които може да нарече себе си дизайнер. А вярата, която Бой има в любовницата си, е причината Chanel да бъде империята, която познаваме днес. Отново заради любовта си Кейпъл гордо носи дрехите на своята любима жена и насърчава развитието ѝ по всички възможни начини, сред които и финансиране на разрастващия се бизнес, който по-късно ще спечели овациите на модните издания.  

В отношението си към своята любима Артър остава безпощадно откровен. Гордостта, която понякога е породена и от наивно очакване на грандиозни успехи, напуска Коко само за нощ. Това става с развенчаването на митовете за нейното благосъстояние: парите, с които разполага охолно, принадлежат не на нея, а на банката. Кулминацията на диалога са фразите: „Ти си горда и ще страдаш!“ и „Не забравяй, че си жена“. С това несломимата амбиция на иконата единствено получава своето ускорение към световната модна сцена. Въпреки всички препятствия, скърби и войни Шанел никога няма да изневери на своя бизнес. И да, тя често забравя, че е жена. Така се превръща в дамата, прекроила облика на света. 

Има и още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...