ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Коледата истерична

Коледата истерична
25 декември, 22:12 часа, приспивам бебето след порция мляко и гушкава прегръдка. Някъде около мен вибрира телефон със съобщение: с Дара отиваме за батерии :)
Изпращам ОК :) и се замислям: ще го помни ли тя? Сега е на седем и половина. И аз имам някои спомени от тази възраст...
 
Когато се връщат, вече съм наредила част от багажа за предстоящата ваканция в Банско. С баща й слагат батериите, аз зарязвам наполовина работата и масажната ваничка (!) започва да работи.
 
Никога не съм харесвала сравненията, но открих, че има моменти в живота, когато само те ме спасяват. Защото благодарение на тях се чувствам част от този свят и знам, че нищо мое не ви е чуждо и на вас. Това действа доста успокояващо.
 
Така че много ми се ще да получа коментари тук. И те да са предимно: да, така е; ние си го причиняваме; но спокойно  след напрежението остава радостта.
 
Миналата Коледа, с едномесечно бебе у дома, посрещнахме гости от близо и далеч, а в другото време се хвърляхме върху стрелките на часовника с надеждата да не закъснеем за някое мързеливо следобедно кафе, тъй като безотговорно дългият обяд все още не е приключил. В резултат бях направила една таблица в excel по дни и части от деня къде с кого ще се виждаме, изпълнени с празничен дух. Да казвам ли, че нито кафетата бяха мързеливи, нито обедите безотговорно дълги?!
 
Някои от срещите и гоститата си ги спомням, но за другата половина не се и сещам. Така че тази година, другата половина не се състоя. И пак ми беше малко вповече. Не хапването и пийването. От бързане и притеснение да не пропуснем следващото място, някак осакатявах всяко хапване и пийване като забивах по един поглед-стрела в часовника.
 
Никога, никога, никога не съм вярвала, че ще го кажа, но когато съпругът ми, шофирайки към поредната семейна Коледна вечеря каза “затова следващата година ще...”, аз продължих с думите “празнуваме на място на един полет разстояние”.
 
От задната седалка гласчето на Дара притеснено припя: ами ние?
Естествено, че и те. Има си хас да купуваш батерии за играчка-коледен подарък в 22:12 часа на 25 декември, а да не ги вземеш със себе си където и да е по света.
 
Чудех се дали да го споделя, но ето - голям грях сторих спрямо Стареца, елените, Рудолф, Снежанка и цялата лапландска дружинка. Пропуснахме да изпратим Писмото.  И изведнъж, след като подаръците от мама и тате са раздадени, Детето ме поглежда с ококорени очи и започва ужасно тъжен рев и приказката Всички деца ще имат нещо от дядо Коледа, само ние с брат ми – не.
 
Така ми се пада. Това, че не говорим кой знае колко за Дядото не значи, че децата не го чакат. Как въобще си го помислих?! След секунди на паника и липса на въздух и думи, вадя един лист с  нарисувани коледни дръвчета и Писмото започва: Скъпи Дядо Колед (а-то липсва).... и така нататък и така нататък. Давам някои насоки, разбира се, с цел да улесним доставката, поставяме в плик, препланираме деня и отиваме на разходка до Централна поща. Той е вълшебник, освен всичко друго, така че няма как да не успее с поне по един от подаръците. Нататък няма какво да разказвам. Всички сме герои в един и същи филм, просто с различна година на екранизация.
 
Моите лични изводи за Коледа 2013? Сбирка на жените в нашия род за откриване на коледния сезон – да; Бъдни вечер с двата броя родители – да; два традиционни обяда с приятели и роднини – да. Всичко друго се надявам да заместя с приятната компания на някоя от 47мте книги, които преброих, че съм купила за година и половина, но не съм прочела нито една една от тях.
 
И знам, че ще ми мине. И няма да съм на никакъв полет разстояние. Но още една половина ще бъде ревизирана за доброто на всички у дома.
 
Наздраве!

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...