ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Колко е хубаво да си човек без история?

Колко е хубаво да си човек без история?

Понякога изкушението е прекалено голямо. Почти си готов да му се поддадеш, да си събереш багажа и да избягаш. Да се преместиш в друг град, да напуснеш работа, да зарежеш познатата си действителност, да се дистанцираш от всичките си връзки, да бъдеш офлайн, да пътешестваш без план, карта и компас. Да обърнеш гръб на всичко, което си градил. Да тръгнеш в обратна посока на онова, към което си се стремил. За седмица. За месец. Година. За остатъка от живота си.

Защото това, което е тук и сега, те е изморило. И това не е от онази умора, която се лекува с повече сън и сладникав филм в неделя вечер. От друго естество е, тъй като е настъпила, когато реалността не е отговорила на очакванията ти, разминали са се диаметрално и ти си останал на кръстопътя между случилото и неслучилото се. Но не можеш да гледаш все през рамо, да се чудиш какво би станало, ако беше постъпил иначе... Ако беше следвал по-малко коловоза на „трябва” и си беше позволил „искам” да определя пътя ти. Каквото и да е станало обаче, то е част от миналото. Пред теб сега стои задачата да гледаш напред, да се постараеш бъдещето да бъде такова, каквото го искаш. Да работиш за него, а не просто да се надяваш и да го мечтаеш. Да вложиш цялата си енергия в това и без излишни очаквания, но с много отдаденост.

А какво да правиш с настоящето ли, докато балансираш минало и бъдеще? 

Събираш разпилените парчета от себе си, от разбитото си сърце и от нараненото си достойнство. Вписваш това в графа „Порастване” и от натрупания опит си правиш точни изводи – за себе си, за света, за хората. Разчистваш живота си от излишното. Избягваш срещи, след които се чувстваш недооценен или непълноценен като личност. Не поставяш пред себе си капани, в които падаш с лекота и сам. Вършиш това, което обичаш, в което те бива и с което правиш света около себе си с една степен по-добър. И може би така по-малко ще ти се иска да

Яница е приключенец по дух и разказвач на истории по природа. Според част от приятелите си в предишен живот е била или викингска принцеса, или средновековна магьосница, тъй като автентичната ѝ червена коса днес я издава и се превръща в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, но твърдото убеждение, че само мечтите имат силата да че...