Любов и други бедствия

Моето лично предизвикателство към границите

Най-вече окончателно съм сигурна, че бидейки сложни същества, ние не можем да обясним себе си, но можем и трябва да се опитваме.

Моето лично предизвикателство към границите

Трябваше да отида на семинар по крия йога, за да разбера, че връзката между въздуха и земята е моето тяло. И защо не?

Но чакай малко, дали не бързам. За да се разбере едно нещо, не може просто то да се каже изведнъж. За да се разбере едно нещо, трябва да се каже постепенно, и не само да се каже постепенно, а да се вдиша постепенно, да се преживее постепенно и после да се издиша гладко и без напрежение.

В общи линии освен специфичните уроци, тези дни разбрах някои по-общи неща. А ги разбрах, защото ги преживях – много бавно, постепенно и фокусирано. Нещо като бавна храна за ума.

Ето малкото ми преживяно обобщение:
– Можеш да бъдеш съвършен, когато напрежението изчезне;
– Когато напрежението изчезне, можеш да станеш много съсредоточен;
– Когато ставаш много съсредоточен, умът ти работи в силно различен и творчески порядък;
– Когато умът ти работи в този порядък, всички твои вибрации се променят, химията ти се променя, посланията на мозъка ти към самия теб се променят. Значи променят се играта и взаимодействията на съзнанието с подсъзнанието и несъзнаваното.[[quote:0]]Сещаш ли се за някой голям ум, мислител, художник, писател, творец, учен, който да е достигнал до гениалното си творение набързо, в ситуация на трескаво суетене, непрекъснат стрес и напрежение. Не, не твърдя, че нещата стават гладко и гениално изведнъж и от само себе си – без труд, без непрекъснати опити и постоянни провали. Но изглежда тук присъства една компонента, която някак често ни убягва или нямаме време да се учим на нея – съсредоточаването, концентрацията, задълбочаването. Това е моментът, в който забравяш за всичко друго и превръщаш всеки миг в преживяване, натоварено със смисъл, страст, отдаване, създаване на нова творческа реалност. При това доста сгъстена, концентрирана реалност.

[[more]]Учителят ни по крия йога – очевидно космополит, живял в Австралия, Индия и Италия – каза, че нищо няма да пишем, само ще практикуваме, т.е. ще изживяваме нещо фокусирано, с неговото съдействие и инструкции. Мислех, че може би ще ни хвърли в дълбокото със сложни, трудни асани. Оказа се нещо много различно – за два дни практикувахме не повече от няколко основни асани, придружени с дишане и чакра медитации. Учихме се на много, много бавно, фокусирано, концентрирано преживяване. Толкова адски бавно, съсредоточено и задълбочено не съм правила никога нищо.

И тук сега – внимание, защото това съсредоточаване и задълбочаване не води до някаква външна формалност или излишна, необяснима ритуалност. Напротив – при мен се получи нещо много интересно: започнаха спонтанни вътрешни преживявания. Т.е. съсредоточаването не лишава от спонтанност, не, напротив – то извика преживявания с дълбинен ресурс без всякаква мистика.[[quote:1]]По едно изключително неслучайно стечение на обстоятелствата, а иначе напълно непреднамерено, в чантата ми беше една книга на Карл Юнг, която имам и чета от няколко кратки дни – „Човекът и неговите символи“. Благодарение и на него някак успях да вникна, че тези спонтанни изживявания са „психически съдържания“, които не стоят в съзнанието ми, но са навлезли там без съзнателното ми позволение вследствие на тези практики от крия йога, свързани с тренинг на концентрацията ми.

Съвсем конкретно успях да преживея тялото си като свързващ елемент между въздуха и земята – чрез фокусираното преживяване на дъха си. Значи тялото диша, ако това стане със съсредоточаване, някак разбираш, че тялото ти е инструмент – някаква тръба, фуния, флейта, нещо от сорта, – през което минава въздухът. Този вече преобразен въздух чрез гравитацията на тялото ми осъществява уникален допир до земята, защото друго такова тяло и такава комбинация от тяло и въздух не съществува. Това е само малък пример.[[quote:2]]Прекрасно е, че Карл Юнг – много малко преди да напусне този свят, заедно със свои последователи – написва тази единствена и уникална своя книга, предназначена за неспециалисти. Първоначално той твърдо отказва да пише за неспециалисти. Впоследствие след едно свое символно преживяване – един сън, той променя решението си. Така с негова помощ и малко крия практики научавам и преживявам много интересни неща.

Най-вече окончателно съм сигурна, че бидейки сложни същества, ние не можем да обясним себе си, но можем и трябва да се опитваме. В тези опити успяваме да създаваме необясними неща, далеч надскачащи границите на съзнателния ни ум.

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.