Има един особен вид сърца – „корозиралите“. Тези органи се характеризират с по-висока степен на докачливост, по-ниска степен на „чувствопропускливост“, високи нива на недоверчивост, сарказъм, ирония и дори умерена форма на цинизъм. Корозиралите сърца твърде дълго са били натопени в утайката на различни нещастни любови и твърде често са били хранени с разяждащата слуз на разочарованията. Те са оцелели от тежките си боледувания, но вече не изглеждат красиво – проядени, надупчени, с нездрав пулс. Предпочитат да се маскират като лед (за по-лесно), заключват се зад всевъзможни заграждения, понякога нараняват или се самонараняват (да не забравят чувството) и не вярват на никого и на нищо.
Мъжките корозирали сърца са тихи. Те почти не се чуват – сякаш са мъртви, без живот, без необходимост от любов и без нужда да чувстват; но не е така. Под тежката, бляскава завеса на показното и гръмогласно „аз съм велик, на мен вече не ми пука, жените са еднакви и аз ще имам всичко с дупка между краката, за да си отмъстя за болката, която онази кучка ми причини“ като едва доловима надежда се чува “туп-туп, туп-туп”...
Женските корозирали сърца са точно обратното – те бият силно и бързо, изпадат в паника при всеки намек за взаимност. За тях всичко, което любовта може да предложи, е фалшиво, неискрено, безсмислено и с тъжен край. Те стоят далеч от мъже, връзки и всякакви по-ангажиращи отношения. Романтиката ги плаши, а когато усетят нещо истинско и близо до тяхната природа, го възприемат като враг – настръхват, заемат нападателна позиция и показват най-грозните си емоции, за да го прокудят, да го изгонят далеч и на безопасно разстояние. Приличат на диви лисици, които, обаче не желаят да бъдат опитомявани нито от принцове, нито дори от крале.
Хората с корозирали сърца се страхуват да обичат и изглеждат като хипнотизирани от грозното и страховито лице на любовта – виждат и разпознават единствено него. Те са уморени, отегчени и наранени и понеже това, което не ги е убило, ги е направило по-силни, изглеждат сякаш всичко им е наред, но са празни – в живота им няма истинска интимна близост. Тези човеци са егоцентрици, те отричат потребността от любов, мислите и действията им са насочени единствено към собственото им благополучие, но в повечето случаи техният егоцентризъм (макар и дразнещ) е полезен, защото единствено той пази същността им от разпад.[[quote:0]]Напоследък съм свидетел на поредната шега на Нейно Величество Любовта, която незнайно защо реши да срещне двама с корозирали сърца. Тя – напълно отказала се да обича и да търси себеподобен. Той – все още лутащ се между “абе майната им, ще ги оправя всичките“ и „все пак, може би...“. Тези двамата приличат на боричкащи се зверчета – нападат се, ръмжат, дебнат се, крият се, лъжат се, заканват се един на друг, обиждат се понякога (и после ближат рани), а истината е, че непрекъснато търсят повод да общуват. На тях им е хубаво да са заедно, пасват си като лъжички, но предпочитат се хапят, защото не могат да говорят нежно, не умеят да шептят, не знаят как да се гушкат с думи – забравили са, отвикнали са, не искат.
Когато единият прекрачи границата и се подхлъзне на любовната бананова кора (а това неизбежно се случва понякога), другият се отдръпва, скрива се зад дебело бронирано стъкло – за да може да вижда, да наблюдава, да не изпуска нищо, но същевременно да се чувства защитен. Те не вярват, че „ние“ е възможно, но сърцата им жадно се търсят всеки ден.[[more]]Колкото и агресивни, бойни и самодостатъчни да изглеждат, корозиралите сърца са деликатни и чувствителни като малки деца, но много по-предпазливи и плашливи. Те имат нужда да бъдат захранвани с големи дози топла, свежа и здравословна любов – бавно и с постоянство.
Ако чувствате близо до своето някое корозирало сърце, не се отказвайте. Дори да плюе храната си и ненастойчиво, спокойно и търпеливо, без лъжи и без фалш да трябва да бъде разсейвано, продължавайте да бутате лъжици с любов към устата му. За да стане отново себе си, за да се запълнят кратерите празнота, за да повярва отново, просто го обичайте.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
