ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кристо и Жан-Клод – една любов, прекроила света

Кристо и Жан-Клод – една любов, прекроила света

Снинка: Fashion Inside/ Press

В пределите на съвременното изкуство 13 съвсем не е фатално число. 13 юни 1935 г. е дата, която навява след себе си спомени за една мимолетна красота, запечатана в хиляди обективи и рамки, но вече напуснала физическата реалност. След 13 юни 1935 г. светът се сдобива с нов облик – появяват се порти в ярки цветове, а емблематични сгради с историческа стойност се отърсват от пепелта на времето под булото на белите платна. Преди всичко това да бъде материализирано, датата дава живот на двама души, чиито имена ще бъдат произнасяни с възхищение. Това са Кристо и Жан-Клод.

Той е роден в България. Първите си стъпки в изкуството прави в Националната художествена академия. Едва няколко години по-късно усеща своята жажда за свобода на мисълта. И ѝ се отдава въпреки всички препятствия и съпътстващата бедност. Пътешествието към свободата започва от Прага, преминава през Виена, достига и пределите на Женева. Историята на Кристо става достойна за екранизация едва година след началото на дългото пътуване. През 1958 г. отива в Париж. Банално би прозвучало, че това е столицата на любовта, но максимата се потвърждава още веднъж. Докосналият се до свободата артист открива своята силна и независима жена. Единствената. По случайност (или не) родена на същата дата.   

Тя носи името Жан-Клод де Гийебон и произхожда от Казабланка. Във времето, в което Кристо е беден емигрант, той получава поръчка за създаването на портрет. Човекът, когото ще изобрази, също не е случаен. Това е майката на Жан-Клод. Когато Жан-Клод го среща, никой от двамата не подозира за чувствата, които ще се развихрят дотолкова, че ще сътворят нови светове в изкуството. Историята им започва с уроци – Кристо учи френски от своята бъдеща съпруга, а той я потапя в реалиите на рисуването, което тя така и не усвоява. Междувременно творецът обиква доведената сестра на Жан-Клод, която впоследствие се сгодява за партньора си. 

Малко преди сватбата душите на двамата артисти се преоткриват. Любовта им става толкова силна, че Жан-Клод се разделя с дотогавашния си съпруг. Скоро се ражда и синът им Кирил. Синхронът в творческото семейство още оттогава става забележителен. Толкова е впечатляващ, че дори самата Жан-Клод произнася прочутата си фраза:

"Ние правим всичко заедно. Всичко с изключение на три неща: никога не летим с един и същ самолет, аз не рисувам, а Кристо никога не е изпитвал радостта от попълването на данъчна декларация“.

Независимостта на артистичната двойка е пословична. Всеки един проект е финансиран със собствени средства. Отказани са редица предложения за спонсорства и реклами. Веднъж Кристо и Жан-Клод отказват сумата от 1 млн. долара за участие в реклама по телевизията. Търговията със сувенири също е табу.  Мечтите по всеки от следващите проекти винаги са взаимни. Независимо дали ще бъде опакована пишеща машина, или сградата на Райхстага, за този проект се сблъскват със съпротивата на германските власти. 

От 1964 до деня, в който Кристо си отиде, адресната регистрация на двамата остава непроменена. Техният дом бе една четириетажна къща в Ню Йорк. И сякаш за да подчертае противоречията около личността на Кристо, локацията на къщата е синоним на контрастите. Емблематичният адрес е разположен на границата между елитния квартал Сохо и кварталът на бездомните Чайна таун. 

През 2009 г. домът им се сбогува с единия си обитател. Женската сила на Жан-Клод завинаги се отделя от Кристо, а обещанието, че „...ако Кристо беше станал зъболекар, щях да стана зъболекарка и аз“ е изпълнявано през всички години на съвместно творчество. Кончината на Жан-Клод не сломява Кристо. Съзнавайки тежестта на загубата, творецът продължава да говори за любимата си в сегашно време. Той неведнъж е заявявал: „Ние сме равнопоставена двойка и искаме да ни възприемате по този начин. Не като Кристо и съпругата му, а като Кристо и Жан-Клод!“. Също така успява да даде живот на едно от последните им съвместни творения. Това са "Плаващите кейове", които толкова силно развълнуваха България...

На 31 май си отиде и другата половина от творческото семейство. Името на Кристо ще отеква в продължение на години сред творческите среди и не само. Синергията на въображението и любовта доказа, че може дори да опакова света, стига да изпита порив за това. А Кристо и Жан-Клод все още са някъде там... легнали един до друг върху "Плаващите кейове" или скрити зад опаковката на някоя кутия от бои. Нужен е само мисловен поглед през "Портите" в Сентръл парк, за да усетим отново тяхното присъствие. Те ни очакват дори там. Прегърнати, пребиваващи в своята любов.

 

Хората, тръгнали наникъде