Ленард Коен и Мариане Илен: любов до смъртта и отвъд

„Мариане, дойде моментът, в който ние сме толкова стари, че телата ни се разпадат и усещам, че ще те последвам много скоро. Знай, че съм толкова близко зад теб, че ако протегнеш ръката си, ще можеш да докоснеш моята. И знай също, че винаги съм те обичал заради твоята красота и мъдрост, но не е нужно да казвам нищо повече, защото ти вече знаеш всичките тези неща. Сега искам просто да ти пожелая много лек път. Сбогом, стара приятелко. Безкрайна моя любов, ще се видим нататък по пътя...“

Така завършва емоционалното писмо, което певецът и поет Ленард Коен изпраща до своята любима и муза Мариане Илен, която се разболява от левкемия и гасне пред очите му. Мариане умира на 28 юли 2016 г., а Ленард тръгва след нея на 7 ноември същата година.

Двамата се срещат на остров Хидра, където Коен заминава в средата на 20-те си години, когато вече е издал две неособено успешни книги. След живота си в мрачния Лондон, той решава да избяга в топлата Гърция – каца в Атина, разглежда Акропола и хваща ферибот, който го отвежда на далечния остров. Мястото го омагьосва – на него са забранени колите, токът често прекъсва, а водата се пренася с мулета. Сякаш времето е спряло, но това толкова впечатлява младия поет, че си наема жилище за 14 долара на месец и заживява в него, за да продължи да пише. Често използва наркотици – трева, амфетамини, халюциногени. "Трип след трип, докато седях на своята тераса в Гърция, очаквах да видя Господ", споделя той по-късно. "Всичко завършваше с много лош махмурлук."

На острова среща Мариане Илен – красива норвежка, която се е установила на острова заедно със съпруга си, писателя Аксел Дженсън, и сина им. Мариане и Аксел са се оженили тайно в Норвегия, но по-късно съпругът й я изоставя. И тя като Ленард възприема Гърция като спасение от реалността. Там обаче не намират само спокойствие, но и голяма и всепоглъщаща любов. Срещата им е прозаична – засичат се в квартална бакалия, докато Мариане и синът й чакат на опашката за мляко. Коен пък е на по питие с приятели и кани непознатата да се присъедини. Двамата се сближават толкова бързо, че с всеки следващ ден прекарват все повече време заедно – ходят на плаж, любуват се на красивите залези, пият вино.

С алкохола идват и чести скандали, а изневерите са често срещани и от двете страни. "Боже мой. Всички момичета припадаха по него", разказва по-късно тя. "Бих казала, че бях на ръба да се самоубия заради това." Връзката им трае около 8 години, през които се разделят няколко пъти, но после се връщат отново един към друг. При една от разделите им Мариане и детето й са в Норвегия, а Коен в Монреал – той й праща писмо: "Имам къща, всичко, от което се нуждая, са моята жена и нейният син. Обичам те: Ленард".

През 60-те поетът записва първите си песни и й посвещава So Long, Marianne (1967), където пее:

„Срещнахме се, когато бяхме почти млади,
навътре в зеления люляков парк.
Ти се бе вкопчила в мен, сякаш аз бях разпятие,
докато коленичехме сред големия мрак.“

Нейна снимка на бюрото от къщата в Хидра излиза на гърба на втория албум на Коен Songs from a Room, с което певецът я увековечава като своя муза.

С времето неговата популярност нараства и вече не може да стои изолиран на острова без ток и канализация – започва да следва своя професионален път, а Мариане се връща да живее в Норвегия, където се жени повторно. Двамата запазват контакт и тя дори го посещава, когато изнася концерти в родната й държава. Любовта им остава красив спомен, който озарява живота им поотделно.

В края на юли 2016 г. Ленард Коен получава писмо от близък приятел на Мариане, откъдето разбира, че се е разболяла от левкемия – информация, която тя е премълчала, въпреки че двамата си разменят мейли. В отговор Коен й пише трогателно писмо, с което й се обяснява в любов за последен път, без дори да е сигурен, че тя ще успее да го прочете.

Два дни по-късно получава мейл от Норвегия, но не от Мариане, а от нейния близък:

"Драги Ленард,

Мариане си отиде бавно от живота вчера вечерта. В пълно спокойствие, заобиколена от близки приятели. Твоето писмо пристигна, докато тя все още можеше да говори и да се смее, беше в пълно съзнание. Щом й го прочетох, тя се усмихна, както само тя може. Когато стигнах до частта, в която казваш, че си толкова близо, че ако се пресегне, ще може да те докосне, тя... протегна нагоре ръката си. Думите ти я дариха с дълбоко спокойствие. Твоята благословия й даде допълнителна сила. В последния час държах ръката й и тананиках Bird on the Wire, докато тя започна да диша все по-спокойно… След като нейната душа отлетя през прозореца за нови приключения, целунах главата й и прошепнах вечните ти думи: "До скоро Мариане"...

 

Навални към съпругата си: Любовта ти ме спаси!