През зимата изобщо не е същото. Тръгвам си от офиса по тъмно, непрекъснато си гледам в краката и сякаш навсякъде стигам за два пъти по-дълго време, цялата опакована в дрехи, недоволство и мирис на смог.
Лятото всеки ден е мъничка ваканция. Не говоря за тази, морската, която неизбежно изглежда кратка, а за бягствата всеки един ден. Няколко светли часа след работа, които ми се струват безценни. Разходка в парка или по някоя любима софийска уличка със стари къщи и сиви кооперации. Чай на открито с приятелки или вечеря с много хора, които през лятото са сякаш два пъти по-весели и гръмогласни. Дори обикалянето по магазините ми е приятно когато е топло, а и летните блузки са толкова по-евтини от зимните, винаги мога да се зарадвам с една. Четене на книжка на балкона с детето, протегнали и двамата боси крака, за да хванем последните лъчи на слънцето. Кино на открито, опера на открито, театър на открито и разни незнайни малки сцени по парковете, от които се носи музика – все възможности да опитам нещо ново и лятно. Лимонада с мента или огромен сладолед. Четене на книжка в градинката до нас, може да е само няколко страничики, но усещането да съм на открито е различно. И си имам план за всеки ден. Не искам да изпусна нито една възможност и знам, че лятото ще е дълго, слънчево и прекрасно за мен.
