739 – това е броят на пластичните операции на Джоан Ривърс от 1965 година досега – на снимката горе тя е на 78 години, както изглежда в момента и преди тридесет години за сравнение. Тя не е една от обезобразените жертви на хирурзите, нито изглежда безформена и отблъскваща. Това е просто жена, която е избрала да има едно и също лице десетилетия наред и така да се бори срещу хода на времето. Вярно е, че това лице прилича на маска и че отдавна вече не прилича на собственото й лице, но това е въпрос на съзнателен избор и както всеки личен избор трябва да го уважаваме. Поне това са аргументите, които италианският Vogue посочва в статията си за Джоан, написана доброжелателно и с уважение към тази необичайна, преди всичко на вид, жена.
Всяка жена се страхува от остаряването. Аз самата гледам всяка малка бръчица с увеличително огледало и си купувам най-хубавите кремове, които мога да си позволя. Виждам как времето оставя следи по лицето ми. Но също така виждам как хората, които остаряват спокойно и щастливо изглеждат красиви и ведри като възрастни и са вдъхновяващи и прекрасни! Поне според мен. Онова, което ни се случва е изписано на лицето ни – това не е просто баналност, можем да го видим около нас всеки ден. Може би защото не съм човек, който има носталгичен поглед върху света, винаги с голямо нетърпение гледам напред и очаквам новото и непознатото, затова ми се струва немислимо да запазя сегашното си лице завинаги. По някакъв начин това е все едно да не знам къде съм и каква съм утре, другата седмица, след десет години… Разбирам и уважавам изборът на Джоан да спре времето и да се скрие зад образ, който чужди ръце са създали от нея, но ако дойде време да решавам, не бих направила нейния избор.
