Любов и други бедствия

Липите и капитализма

Няма такова нещо, като "изгубено време".

Липите и капитализма

Снимка: 
Ramil Ugot from Pexels

Здравейте, мили хора,

Във време, в което дискурсът на икономиката се стреми да ни държи в хватката на определени типове взаимоотношения, не би трябвало да бъдем изненадани от промяната на морала. Епохата, в която живеем, най-често се свързва с дигитализация и икономика. Впоследствие, два основни типа взаимоотношения биват развити - потребителски и предприемачески. Първите имат за цел да ни доставят удоволствие, докато вторите са тези, в които инвестираме с надежда да ни донесат определена възвръщаемост. Поради все повече обсъжданият капитализъм и скоростното развитие на технологиите, първичното усещане за приятелство е в процес на изчезване. За щастие, съществуват хора, които ежедневното ни напомнят за алтруистичната и неподправена любов на приятелството. Благодарение на тях е наличен трети тип взаимоотношения.

Романтиката и приятелството са станали източници на монетизиране. Ако всяко едно интимно взаимоотношение се моделира от приложение за печалба, то тогава сме позволили капитализмът да навлезе в личното ни пространство. Емоциите ни биват кодифицирани от пазара. Има тенденция между нас, младите, че сме загубили способността да провеждаме задълбочени и последователни разговори. Това се оказва вярно. Най-тъжното е, че въпреки хипервръзката ни с целия свят, глобалната склонност към самота нараства експоненциално. Още повече, свикнали сме с взаимното изключване на алтернативи, разчитаме на интернет, за да можем активно да участваме в нашето ежедневие. Питали ли сте се защо не сме успели да видим ефектите от това технологично консуматорство? Защото обикновено личната информация, която предоставяме, бива далеч повече от компилирана и анализирана. В резултат, алгоритмите се съобразяват с нашите интереси и въображаеми нужди, за да създават паралелната реалност от мисъл, че нямаме голяма потребност от човешка комуникация.

Тези асиметрии въвеждат изцяло нови оси на обърканост и необходимост от вече споменатият трети вид взаимоотношения, които биват въведени от един древногръцки философ.

Аристотел говори за три типа приятелство. Приятелство за полза. Приятелство за удоволствие. Тези две могат лесно да бъдат обвързани с двата типа взаимоотношения, които бяха споменати в абзац едно. При първият тип, двете страни съзнателно не участват във връзката заради привързаност една към друга, а по-скоро, защото имат изгода. Ползата е изчерпаема, което значи, че тези връзки не са дълготрайни. При вторият, участниците изпитват удоволствие при прекарването на време заедно, правене на обща активност или обсъждането на сходни интереси. Това не е по-различно от предходното, защото при най-леката промяна на гледната точка, с тези отношения също е свършено. Макар да преминаваме през периоди, по време на които се съмняваме в наличието на близки съмишленици около себе си, третият тип приятелство ни напомня, че в нас няма нищо сбъркано и неразбрано, че това са само плоски убеждения, които ни карат да се чувстваме по-самотни от обикновено, което, от своя страна, предизвиква чувство на непринадлежност.

Приятелство заради ценности. Истинското приятелство.

Истината е, че животът е опияняващ и ние имаме време да го изживеем със семейството, което сами избираме - приятелите ни. Няма такова нещо, като "изгубено време". Всичко, което правим ни води до един определен момент в настоящето. Не мислете дори, че взаимоотношенията, които сме избирали да водим в даден период, са били вредни за бъдещето ни, напротив. Позволете си да създавате безстрашно. Рисувайте с несъразмерни пропорции, пишете в мъжки и женски рими едновременно, извършвайте експерименти без да правите последвал анализ. Това е себеизразяване, а не съвършенство. А, приятелството? Истинското приятелство ще ни съпътства до края на житейският ни път, защото сме избрали да споделим, едни с други, както лицеприятните черти на характера ни, така и онези, които се срамуваме да покажем и прикриваме чрез ненужна неловкост и странен хумор. Приятелството не винаги е очаквано. Тоест, когато се запознаем с човек, понякога дори не подозираме, че той ще се превърне в неизменна единица от нашето ежедневие. Даже, първоначалната ни мисъл е, че няма особено добри мисли за нас.

Има още...


Свикнали сме да съществуваме в една среда и ни е трудно да приемем факта, че се чувстваме добре и комфортно в друга. А само се замислете, че все още не сме срещнали всички хора, които някога ще обичаме.

Разбира се, за да има такова приятелство, човек трябва да бъде готов да приеме миналото си за негова основа. Това е основание, което не идва при нас готово, а е нещо, върху което трябва да работим сами. И това е един съвременен урок, който може да извлечем от предците ни - добродетелите са по-важни отколкото смятаме, те играят витална роля за изграждането на нашите взаимоотношения. Трябва да се откажем от изгодата и удоволствието, за да получим нещо, което не се развива вътре в нас, а между нас. Приятелствата ни правят уязвими, което довежда до изграждане на измерения, които правят живота ни значим. Тоест, въздействието ни върху другите е по-голямо отколкото дръзваме да мислим.

Хора се смеят на шегите ни месеци след като сме ги казали, връщат се към стари емоционални чатове, мислят си за споделени пътешествия, следват съветите, които им даваме, усмихват се на хвалбите ни.

Заради нас някой преосмисля следваща си стъпка. Този тип приятелство кара еволюиралата самота да намалее, този тип приятелство доминира над всички преносни важности, като технологии, капитализъм и моментно удоволствие. Този тип приятелство прави положителна разлика в живота ни.

Истинското щастие е да имаш някого, с когото може да си говорите и да гледате филми с часове, макар и онлайн. Някой, който ще очаква твоето прибиране. Някой, с когото може да разхождате куче дори в най-проливните дъждове. Някой, с когото може да изядете такова количество сладко, чe да бъдете способни да се търкаляте взаимно по улиците след това. Някой, с когото да се смеете с глас дори на най-глупавите неща, като например, че ви гази линейка. Някой, с когото създавате реалност един за друг, инспирирана от телевизионни научно-образователни предавания. Някой, с когото изхождате толкова километри и споделяте предизвикателството от изпитването на собствените си физически и ментални способности. А, когато вървиш по улицата и усетиш аромата на липи, ще се сещаш само и единствено за една дума - приятел.

Смирено ви благодаря,

Без прякор

 

Представял ли си си, че всичко ще се промени?