ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Липсва ми блясъкът на коледните елхи от детството!

Липсва ми блясъкът на коледните елхи от детството!

Когато бях малка, чаках с нетърпение Бъдни вечер, за да извади баба ми коледните играчки и да започнем украсяването на елхата. Чувството бе неописуемо и много истинско – вълшебен ритуал, който няма да забравя до края на дните си и много бих искала да предам на децата си. Всичко започваше с подбирането на перфектното коледно дръвче – труден процес, изискващ търпение и много обикаляне из софийските пазари, поставянето му в малкия хол, точно до прозорците, и ритуалното му украсяване.

Малкото ми същество настояваше процесът да започне дни преди заветната вечер, но правилата бяха определени и нямаше как да не се примиря, все пак никое разумно дете не би проиграло шанса си за подарък от Дядо Коледа в последния възможен момент. След приготовленията на трапезата малката елхичка заемаше своето място в очакване на своята коледна премяна. Време бе за едно от най-важните събития в годината и аз нямах търпение да извадя своята първа играчка от кашона.Внимателно, ама наистина много внимателно всяка играчка се разопаковаше и поставяше от детските ми треперещи ръчички върху фините, но бодливи клончета на елхата. Вълнението беше голямо, не само защото примирах при мисълта за Коледа, но и защото играчките бяха изключително крехки и красиви. Човек трябваше да внимава изключително много, за да не загуби някоя безценна фигурка без време. Играчките се опаковаха индивидуално досущ като истински шедьоври на ювелирното изкуство. Кристалните и порцеланови ангелчета, лебеди, камбанки и висулки заемаха своите места, придавайки незабравим облик и блясък на елхата.

Сякаш магическа пръчица подреждаше всичко и вдъхваше живот на нашето коледно дръвче – магията оживяваше и ме караше да вярвам, че всичко на този свят е възможно и аз съм най-щастливото дете на света. С настъпването на вечерта идваше време за най-любимия ми момент, съзерцаването на отблясъците на коледната украса в тъмното от моето мъничко детско легло. Невъзможно е да се опише чувството, предизвикано от тази искряща пищност. Можех да наблюдавам с часове елхата; толкова бе магнетична, че не исках да отделя поглед от нея.

Днес няма как да усетя това отново; играчките от детството ми за мое голямо нещастие бяха откраднати от тавана и никога няма как да бъдат намерени. Независимо от голямото ми желание да купя подобни играчки, днес целият свят е залят от нечуплива и безлична китайска украса, неспособна да блести в тъмното. Всяка година купувам множество играчки, опитвайки се да намеря тези вълшебни фигурки, способни да вдъхват живот на елхите, но не успявам да ги открия и да съживя магията на моята детска Коледа.

А може би ми липсва детството?

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...