Любов и други бедствия

Липсва ми блясъкът на коледните елхи от детството!

Когато бях малка чаках с нетърпение Бъдни вечер, за да извади баба ми коледните играчки и да започнем украсяването на елхата. Чувството бе неописуемо и много истинско – вълшебен ритуал, който няма да забрав до края на дните си и много бих искала да предам на децата си. Всичко започваше с подбирането на перфектното коледно дръвче – труден процес, изискващ търпение и много обикаляне из софийските пазари. Поставянето му в малкия хол - точно до прозорците и ритуалното му украсяване.

Липсва ми блясъкът на коледните елхи от детството!

Когато бях малка, чаках с нетърпение Бъдни вечер, за да извади баба ми коледните играчки и да започнем украсяването на елхата. Чувството бе неописуемо и много истинско – вълшебен ритуал, който няма да забравя до края на дните си и много бих искала да предам на децата си. Всичко започваше с подбирането на перфектното коледно дръвче – труден процес, изискващ търпение и много обикаляне из софийските пазари, поставянето му в малкия хол, точно до прозорците, и ритуалното му украсяване.

Малкото ми същество настояваше процесът да започне дни преди заветната вечер, но правилата бяха определени и нямаше как да не се примиря, все пак никое разумно дете не би проиграло шанса си за подарък от Дядо Коледа в последния възможен момент. След приготовленията на трапезата малката елхичка заемаше своето място в очакване на своята коледна премяна. Време бе за едно от най-важните събития в годината и аз нямах търпение да извадя своята първа играчка от кашона.[[more]]Внимателно, ама наистина много внимателно всяка играчка се разопаковаше и поставяше от детските ми треперещи ръчички върху фините, но бодливи клончета на елхата. Вълнението беше голямо, не само защото примирах при мисълта за Коледа, но и защото играчките бяха изключително крехки и красиви. Човек трябваше да внимава изключително много, за да не загуби някоя безценна фигурка без време. Играчките се опаковаха индивидуално досущ като истински шедьоври на ювелирното изкуство. Кристалните и порцеланови ангелчета, лебеди, камбанки и висулки заемаха своите места, придавайки незабравим облик и блясък на елхата.

Сякаш магическа пръчица подреждаше всичко и вдъхваше живот на нашето коледно дръвче – магията оживяваше и ме караше да вярвам, че всичко на този свят е възможно и аз съм най-щастливото дете на света. С настъпването на вечерта идваше време за най-любимия ми момент, съзерцаването на отблясъците на коледната украса в тъмното от моето мъничко детско легло. Невъзможно е да се опише чувството, предизвикано от тази искряща пищност. Можех да наблюдавам с часове елхата; толкова бе магнетична, че не исках да отделя поглед от нея.

Днес няма как да усетя това отново; играчките от детството ми за мое голямо нещастие бяха откраднати от тавана и никога няма как да бъдат намерени. Независимо от голямото ми желание да купя подобни играчки, днес целият свят е залят от нечуплива и безлична китайска украса, неспособна да блести в тъмното. Всяка година купувам множество играчки, опитвайки се да намеря тези вълшебни фигурки, способни да вдъхват живот на елхите, но не успявам да ги открия и да съживя магията на моята детска Коледа.

А може би ми липсва детството?