ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Любов моя, това е последната ми мисъл за теб!

Любов моя, това е последната ми мисъл за теб!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Здравей, любов моя!

Казах ли ти, че ме вдъхновяваш? Така, както Тартюф е вдъхновил Молиер.

Седя, мили мой, с чаша шампанско в едно парижко кафене на Rue de la Bucherie, на няколко стъпки от любимата ми книжарничка „Шекспир”. В Париж всички пият шампанско или бяло вино и съзерцават минувачите. А минувачите гледат мен (не ревнувай, де!). Сигурно защото съм облечена с къса пола и тясно зелено жакетче на голо, така както ти ме харесваш. Бедрата ми са изтегнати под приятното майско слънце и абсорбират нескрито естествен витамин Д. Френските вина са доста пенливи, сякаш пълни с емоции. Бълбук, бълбук. Отпивам глътка, а тя сякаш се разпуква в устата ми, предизвиква гъдел и остава един такъв дъхав вкус на теб. 

Много е хубаво в този град, нали знаеш, любов моя? Дърветата, наскоро напъпили и подкарали едни свежи зелени листенца, разлистват се от ден на ден и стават все по-уверени, все по-млади, все по-уханни, все по-красиви. И глупави пред възхитените погледи на хората.

Рицарю мой! Не успяхме да се обичаме така, както никой друг, в Париж?! Вярвам, че дори голямата любов на Гала и Салвадор Дали или убийствената на Модилиани и Жан Ебютерн. О, забравих за Силви Вартан и Джони Холидей –несравними са с нас.

Любов моя, помниш ли Ню Йорк? Как летеше, летеше, летеше,  за да ме догониш. Беше ти за първи път. За първи път истинска любов и за първи път в чужбина! А колко съм треперила дали ще ти дадат виза?! Нямаше да замина без теб! А една сутрин си тръгна от стаята с моето бельо в джоба. Един чорап и едни гащички във всеки джоб. Сатенени, като утрото в Ню Йорк. За първи път видя истински „Старбъкс”. И всяка сутрин тичаше към него с бързите си големи крачки, за да ми донесеш горещо кафе, преди да отворя очи. А нощем, заедно с неспирния вой на сирените, чувах гласа ти под възглавницата „обичам те, обичам те…”.

Бях горда, че летя за първи път толкова смело, бях горда, че те заведох в чужбина, бях горда с теб – мой мъничък Великане.

А помниш ли, когато сред стъклено-металните небостъргачи на Ню Йорк търсихме магазин за баскетболни екипи?

И най-хубавото дойде, когато се прибрахме. Управителният съвет те одобри. Теб, онова момче от провинцията, незавършило образованието си, припечелващо някой лев от продажба на златни синджири на черно. А сега ти ставаше началник. Щеше да имаш собствен кабинет в една от най-хубавите офис сгради на София, с изглед към Витоша. Не ми вярваше, но стана, нали?  Трудно ти е било и не си се дипломирал. Нищо, има време. Ще го направим заедно! Важно беше да те оценим! И аз го направих. Да не мислиш, че не знам, че портфейлът ти често е празен? Мислила съм и за това. Но изчакай още малко, едно по едно. Господи, колко си честен и горд!

Ще си поръчам още една чаша от същото.

    И ...