Нямам особени математически таланти, но трябва да призная, че любовта е чиста аритметика. Не, не е свързана с пресметливост или финансово изражение, а се „изчислява“ с уравнението (х+у)3=Любов. За споделяне на любов са нужни двама – това е ясно, но тази „проклетница“ разкрива най-скритата си магия само ако двете единици си паснат добре в три конкретни аспекта – физика, емоция и душевност.
Няма пълноценна интимност без физическо привличане, а интимността е в основата на любовта. Твърдението за истинска любов без докосване и без споделяне на телесни сокове и звукови ефекти е романтично и наивно дрън-дрън. Ако говорим в цифри, нуждата от физическата съвместимост и добър секс в любовните отношения заема около 40%-50% (според жените) и над 70%-80% (според мъжете). При всички положения – около половината, и е ключов фактор, когато говорим за такъв вид общуване.[[quote:0]]Има връзки, които съществуват подържани единствено от физическото привличане. Случва се те да са много удобни и взаимно удовлетворяващи – тогава, когато партньорите нямат потребност, различна от физическата или когато това привличане е толкова силно, че „не вижда“ и „не чува“ всичко останало. Факт е обаче, че тези връзки нямат заряда да просъществуват дълго – те или се трансформират в по-пълноценна и многопластова комуникация, или се разпадат, защото тялото, колкото и да е привлекателно, омръзва, ако е извадено от контекста на личността. Без допир и разсъбличане обаче не могат да се създадат условия за дълбока и „гола“ любов.
Физическото привличане е първична, биологична и интуитивна функция. Мъжете са тези, които първи реагират при наличието на такъв интерес и това, до голяма степен, е заради спецификата, ролята и потребностите на пола, но именно жената е онази, която избира и в рамките на 5 минути след визуален контакт може да прецени дали един индивид е генетично подходящ да баща на децата ѝ.
Емоционалната съвместимост е водеща и много важна за „нежните половинки“. Обикновено жените първо тестват връзката на ниво емоции. Това се случва преди да пристъпят към плътски удоволствия и често води до недоразумения. Сходната емоционалност не означава единиците в двойката да са еднакви като мислене, интереси и реакции, а да приемат, харесват и удовлетворяват различията си. Казано с други думи, да се допълват в лудостите си или да са „на един акъл“. Емоционалният аспект на връзката е силно свързан с уважението и двупосочната грижа при партньорите. Една жена, която се интересува от цветарство, не би имала конфликт с мъж, който обича футбол и обратното, стига и двамата да не се дразнят от интересите да другия и да се чувстват удобно в заедността си.
Върху емоционалната съвместимост влияние оказват средата на живот и общуване, образованието и интелигентността на партньорите. Макар че всички харесваме филми, в които завършилата Харвард девойка се влюбва в „лошото момче“ от гетото и накрая двамата заживяват щастливо, в реалността това е трудно да се случи не поради някакъв вид дискриминация, а защото те нямат какво да си кажат, след като се охладят пожарите, причинени от сексуалната страст.
Много двойки с добра физическа и емоционална съвместимост създават пълнокръвни и здрави семейства и имат хармонични връзки. Те биха могли почти да не усещат липсата на душевна единство или ако това се случи, то да е пренебрежимо малко. Но понякога между тях се вижда лека мъгла от недоизказаност и нещо несподелено.[[more]]Душевната съвместимост е онази невидима нишка, което превръща двойката в едно цяло. Това е съвършената спойка между физическия и емоционалния аспект на връзката. Когато душите се докоснат и се познаят, се случва пълната хармония и не са нужни думи и пояснения, защото дори въздухът се насища с енергия. Няма да видите двойка със силна душевна връзка, която да се гушка или прегръща по улиците – те едва видимо се докосват, но в момента, в който се погледнат, между тях започва да блести толкова силна обич, доверие, уважение и желание един за друг, че чак ти идва да им завидиш. Тези хора общуват помежду си с лекота, нямат потребност да доминират, нямат нужда от уверения, доказателства и обяснения в любов, защото те го усещат.
Дори и прилежно да учим уроците на житейското училище, душевната съвместимост не може да се изкопира, открадне или създаде по насилствен начин. Тя присъства и расте. Тя е истинската свобода на любовта, за която много сме слушали и чийто смисъл трудно разбираме понякога. Тези двойки греят, но също така те бързо могат да бъдат „засмукани“ от черната дупка на отчаянието в случай че единицата се превърне в нула – всички сме чували за семейства, в които след като почине единият, другият скоро го е последвал. Може би заради това в природата soulmates са красиво и жадувано, но твърде рядко явление.
Колкото и да пресмятаме и да „изчисляваме“ любовта обаче, аз съм далеч от мисълта, че не можем да се чувстваме добре, удовлетворени и влюбени, ако споделяме само едни от нейните аспекти. Няма никакъв смисъл да доказваме или да тестваме любовното триединство в собствените си връзки, защото всеки момент на истинска близост е ценен и без аналог, а и мозъците ни губят своята аналитичност и математически способности при всяко докосване на физическа, умствена или душевна ерогенна зона. Дали ще го наречем „любов“ е въпрос на момент или на време.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
